— Днес в Лондон е извършено покушение срещу чеченския есеист в изгнание Аслан Удоев — бомбен атентат от страна на терорист самоубиец от шиитска организация.
Аслан Удоев се е отървал с лека контузия, но двамата му телохранители са загинали на място.
Камерата показа тесния кабинет на някакъв полицейски служител, който много внимателно си мереше думите пред черното дуло на микрофона.
— Засега е известно, че атентаторът се е опитал да се приближи до Аслан Удоев, докато същият е хранел катеричките в Сейнт Джеймс Парк. Щом разбира, че е забелязан от охраната на Удоев, терористът задейства взривното устройство…
На екрана се появи застанал насред зелена морава кореспондент — вятърът рошеше жълтата му коса, а на лицето му бе изписана полуусмивка, като отблясък на някаква приятна тайна, в която е посветен заедно със зрителите.
— Според други сведения взривното устройство се е задействало прекалено рано, още преди атентаторът да успее да се приближи до целта си. Взривът е станал точно в дванайсет нула-нула по Гринуич. Засега полицията се въздържа от коментари. Свидетелите на опита за атентат съобщават, че преди експлозията атентаторът извикал не обичайното „Аллах акбар“, a „Same Shi’ite Different Fight“13. Тук обаче има някои малки разлики в свидетелските показания — може би поради силния арабски акцент на терориста. Преди известно време беше съобщено, че „Same Shi’ite Different Fight“ е името на шиитска терористична организация, провъзгласила за своя цел откриването на втори фронт на джихада в Европа. По идеологията си тази група е близка до така наречената Армия на Махди на радикалния духовник Ал-Садр.
Камерата пак показа полицейския служител, беше се заврял в ъгъла си. Гласът на кореспондента попита:
— Известно е, че чеченците са от сунитския клон на исляма. А атентаторът е бил шиит. Може ли в тази връзка да се говори, както вече го правят в коментарите си някои аналитици, за началото на отдавна предсказаните стълкновения между шиити и сунити?
— Ние избягваме преждевременните заключения за мотивите на престъплението и поръчителите му — отговори служителят. — Разследването току-що започна. Освен това държа да подчертая, че до днес не ни е известно нищо конкретно за програмата и целите на терористична група, наричаща се „Same Shi’ite Different Fight“, а също така и за нелегално шиитско движение в Британия.
— Вярно ли е, че в главата на терориста е имало имплантирани жички?
— Без коментар.
На екрана се появи Аслан Удоев. Вървеше по коридора на някаква болница, гледаше недружелюбно камерата и се държеше за бинтованото чело.
После показаха сватбата на някакъв футболист.
Спрях телевизора и няколко минути седях в прострация, опитвах се да мисля. Трудно беше — бях в шок. Представях си възможното бъдеще: специализирана клиника, операция за зомбиране, имплантиран в черепа команден кабел (спомних си жичката с телесен цвят в ухото на охранителя в „Национал“). А после — задачата. Например с мина на гърба — и под танка, като кучето герой от военните години… Не, днес танковете вече не са актуални. Под някой жълт „Хамър“ на Пето авеню например. Този вариант беше по-живописен, но не ми харесваше кой знае колко повече. Същият same shite different шекспировед…
Да изчезна в чужбина? Можех да го направя — имах си фалшив паспорт. Но къде? В Тайланд? В Лондон? Май по-добре в Лондон… Отдавна се канех да пиша на Ий Хуй, но все не намирах време. Сега поне имах повод. Седнах пред компютъра и се съсредоточих, за да си спомня всичко, което исках да й кажа напоследък. После почнах да пиша:
