Как си? Все тази палава усмивка и планини от трупове зад опашката? :)))) Много внимавай. Впрочем ти си най-предпазливата от нас, така че не съм аз тази, дето ще те уча.
Наскоро получих писмо от сестрицата ни Ей, на която си била на гости. Наистина завиждам на небогатия й, но чист и щастлив живот! Тя се оплаква, че капвала от работа. Блажена умора, предполагам — като на селски труженик след цял ден усилна оран. От такава умора заздравяват душевните рани и се забравят тъгите — точно за да я постигне, тръгва с плуга Лев Толстой през нивята. В града се уморяваш различно. Нали ги знаеш ония коне, дето се въртят в кръг, за да вадят вода от кладенеца. Ние с тебе всъщност сме добитък от същия тип. Разликата е, че алашите гонят с опашките си конските мухи, които се хранят от тях, а ние с теб използваме опашките си, за да примамим мухите, които хранят нас. Освен това конят е полезен за хората. А ние… Да го кажем така — хората са полезни за нас. Но стига, знам, че не понасяш морализаторстването.
Ей Хуй ми писа, че си имала нов мъж, лорд. Ти броиш ли ги тия твои мъже? Да взема да видя поне един поне с едно оченце, докато има какво да гледам :))) Според нея напоследък сериозно си се била увлякла по темата за свръхплътеника. Май и мен ме пита за разрушения храм не просто ей така.
Наистина в пророчеството за свръхплътеника се казва, че той ще се появи в град, където ще бъде възстановен храм, от който и камък върху камък не е останал. Но предсказанието е на две хиляди години, а тогава на мода са били сравненията и алегориите и всичко важно се е описвало само иносказателно. Това пророчество е съставено на езика на вътрешната алхимия — «град» означава «душа», а «разрушеният и възстановен храм» означава сърцето, което е попаднало под властта на злото, а после се връща към доброто. Наистина, недей да търсиш в тези думи никакъв друг смисъл.
Осмелявам се да направя едно предположение — само, моля те, не ми се сърди. Ти вече отдавна живееш на Запад и християнската митологема незабелязано е проникнала в ума ти. Ами помисли: ти чакаш, че ще дойде някой свръхплътеник, ще изкупи лисичите грехове и ще направи душите ни чисти, каквито са били в утрото на времето. Чуй ме. При нас, плътениците, никога няма да дойде месия. Но всеки от нас може да промени себе си, като излезе извън собствените си предели. Точно това е смисълът на израза «свръхплътеник» — онзи, който е преминал през границите си, превъзмогнал е себе си. Свръхплътеникът не идва от Изтока или от Запада, той се появява отвътре. Това е изкуплението. А пътят, който води към него, е само един. Да, точно тези изтъркани истини, от които ти се гади:
1) да сме милосърдни;
2) да не причиняваме зло на слабите мира сего, на животните и на хората — поне тогава, когато можем да избегнем това;
3) и най-важното, да се стремим да разберем собствената си природа.
Ако трябва да го кажа съвсем кратко, с думите на Ницше (лекичко приспособени за нашия случай), то тайната е простичка — надмогни зверското! В това, че Човешкото вече си го надмогнала, не се съмнявам :)))
Спомни си уроците по медитация при учителя от Жълтата планина. Повярвай ми, за тези над хиляда години, които изминаха оттогава, не е измислено нищо по-добро. Атомната бомба, одеколонът на «Гучи», презервативите с пъпчици, новините на Си Ен Ен, полетите до Марс — всичките тези шарени чудеса дори не са паднали на блюдото на везните, с които се претегля същината на света. Затова се върни към практиката и след стотина-двеста години няма да ти трябва никакъв свръхплътеник. Ако ставам досадна, прости ми — но искрено ти мисля доброто, докато пиша тези редове.
Сега за главното. През последните години работата ми не върви добре. Преди това основните ми средства идваха от един финансист педофил, който беше убеден, че ще го вкарат в затвора. Ученическа чанта, бележник с тройки — знаеш как е. Той беше сантиментален — тръпнеше от желание да се срещнем, разтреперваше се, като чуеше милиционерска сирена. Отвратителен беше, да. Но затова пък ходех на работа само веднъж месечно. След това обаче се парализира и се наложи да търся други варианти. Повече от година основната ми точка беше хотел «Национал». Но там възникнаха сериозни проблеми, когато един клиент ми се откачи от опашката, и сега съм затънала в проблеми. Не мисля, че можеш да ги разбереш — руската специфика е особена. Но са много, много сериозни.
Разбирам, че не ти е до чуждите проблеми. Но все пак искам да се посъветвам с теб, може би дори ще се наложи да ми помогнеш. Дали да не се преместя в Англия? Сигурна съм, че ще се сработя с англичаните — доста англичани съм видяла в «Национал» и ми изглеждат съвсем нормални. Лири ми дават често, така че няма да има културен шок. Напиши ми по-бързичко дали ще се намери в Лондон спокойно местенце за Ай Хуй.
