Сърцето ми спираше при всяко щракване на зъбите му толкова близо до тялото ми. Бяха остри като бръснач — защо ли му беше при това положение Моника Люински? От друга страна, ясно ми беше, че пуши пури, когато е в човешката фаза.
Той прехапа и бикините ми, отскочи и заръмжа, все едно се канеше да ме разкъса. После падна пред мен на колене и като адски органист отпусна огромните си лапи на крехките клавиши на ключиците ми… Край, помислих си.
Но той внимаваше да не ме заболи. Според мен би могъл да се държи мъничко по-агресивно — бях готова за това. Но и така не беше зле. Имам предвид, бях се настроила за болка и мъка и бях готова да понеса и повече. Изпитанието обаче не се оказа толкова мъчително, колкото очаквах.
Все пак просто за очи от време на време изстенвах:
— Ох, боли! Не ръгай толкова силно бе, чудовище такова! Нежно, плавно… Да, точно така.
Писмото от Ий Хуй беше дълго.
