Много се радвам, че изобщо не си се променила и че все още се опитваш да насочиш заблудената ми душа по пътя на истината.
Пишеш ми, че над теб се сгъстявали черни облаци. Сериозно? Облаците, доколкото си спомням, се събират над теб от почти седемстотин години; опитът показва, че в повечето случаи просто трябва да почнеш да мислиш за нещо друго. Може би и този път нещата не са чак толкова страшни.
Сериозно ли искаш да дойдеш в Англия? Да не би да си мислиш, че тук ще ти е по-хубаво?
Разбери, Западът е просто един голям shoping mall. Отстрани изглежда приказно. Но трябва да си живяла в Източния блок, та витрината му да ти се стори реалност дори само за миг. Това, мисля, е и главният смисъл на съществуването там — помниш ли онази песен, «Родени сме, та приказката да направим истина»? На практика тук можеш да имаш само три роли — на купувач, на продавач и на стока. Да си продавач е пошло, купувач — скучно (пък и така или иначе се налага да приработваш и като продавач), а да си стока е отвратително. Всеки опит да си нещо друго на практика означава въпросното «да не бъдеш», с което пазарните сили бързо запознават всички Хамлетовци. Всичко останало е просто спектакъл.
Знаеш ли в какво е скритият ужас на тукашния живот? Когато си купуваш дрешка, или кола, или нещо друго, в ума ти присъства натрапеният от рекламата образ на мястото, където ще отидеш с тази дрешка или с тази кола. Но такова място не съществува никъде освен в рекламния клип и над тази черна дупка в реалността ронят сълзи всичките сериозни философи на Запада. Иззад радостта на шопинга прозира непоносимото разбиране, че целият ни свят е огромен магазин за ски спорт, друснат насред Сахара: и трябва да си купиш не само ски, но и изкуствен сняг. Ти поне разбираш от метафори.
Освен това за нас, лисиците, има и една специфична трудност. С всяка година става все по-трудно да си запазим identitty-то и да се осъзнаваме като проститутки, с такава скорост се проституира всичко тук. Ако ти се обади стар приятел, можеш да си сигурна, че ще те посъветва да си купиш два шампоана против пърхот, за да ти дадат трети като бонус. Колкото до думичката, която неизвестно защо държиш да използваш на всяка крачка — «уроборус». Така май се казваше змията, захапала опашката си, нали? Та когато значи на такава змия и главата, и опашката й съществуват само като ефект в рекламните клипове, в това, че тялото й е живо и жизнено, няма никаква радост. Тоест може и да има, но няма кой да я изпита тая радост.
Вашият свят скоро ще заприлича на нашия (във всеки случай за онези, които ще бъдат оставени да обслужват газо– и нефтопроводите), но засега в него все още има зони на здрача, в които царства спасителната двусмисленост. Именно там душа като твоята може да намери ако не щастие, то поне равновесие. Дори други да създават за теб тези зони на двусмисленост, наслаждавай им се, докато ги има. Светът невинаги ще е такъв, какъвто е сега. Това поучение е в отговор на твоите нотации.
Сега за английските мъже. Недей да съдиш за тях от кратките си срещи в «Национал». Тук те са съвсем различни. Помниш ли Юан Мъй, за когото сестра ни Ей се омъжи през 1739 година? Убедена съм, че не си го забравила — онзи учен от школата Ханлин, който се занимаваше с манджурския език и събираше предания за нечистите сили… Той всъщност знаеше коя е сестра ни Ей. И точно затова се ожени за нея. Половината от книгата му (казва се «За което не казва Конфуций») са нейни разкази, но в нея има и интересни етнографски моменти. По онова време наричахме Англия Страната на червенокосите. Та ето какво пише Юан Мъй за англичаните — цитирам откъса изцяло:
Жителите на Страната на червенокосите често разпътничат с певачките. Когато се веселят, канят певачки, събличат ги и насядали около тях, им плюят в съкровеното място. По-голяма близост не им трябва. След като им се изплюят, ги освобождават с щедро възнаграждение. Това се нарича „пари от кръга“.»
Този разказ, който може да ти се стори исторически недостоверен, невероятно точно отразява операцията, която извършва с разкрилата се пред него женска душа английският аристократ (за щастие тукашната система на привилегировано образование още от момчешки години прави повечето от тях хомосексуалисти). Навремето често си мислех, като наблюдавах англичаните, какво ли всъщност се крие зад тази непробиваема, кована с векове броня на лицемерието. А после разбрах — тъкмо това простичко действие. Нищо друго няма там и точно в този минимализъм е залогът за устойчивостта на тукашния начин на живот.
Повярвай ми, ако дойдеш в Лондон, ще се чувстваш като плювалник, блуждаещ самотно сред храчещи в душата ти снайперисти, за които женското равноправие означава само едно — възможност да спестят някоя пара, като не я внесат в «кръга».
Колкото до свръхплътеника… Знаеш ли, според мен си затънала прекалено дълбоко в интроспекция. Помисли — ако всичко важно е в самите нас, защо е тогава външният свят? Да не би да мислиш, че той вече не е способен да те удиви с нищо и е достатъчно просто да си седиш в ъгъла на прашното килимче за медитация и да оттласкваш прииждащите мисли, както плувецът оттласква мъртви медузи? Ами ако сред тях е и златната рибка? Според мен е рано да се отказваме от този свят — може да се окаже, че с това се отказваме от себе си. Знаеш ли какво ми каза вчера милият ми съпруг? «Свръхплътеникът ще дойде и ще го видиш също толкова ясно, както сега виждаш мен». Дори да съм съгласна с теб в сърцето си, как бих могла да оспорвам думите на главата на семейство Крикет? :-=))) Но хайде да обсъдим тези неща, като се срещнем, скъпа. След седмица с Брайън идваме в Москва — не си изключвай телефона!
