Ама че мръсен лъжец, помислих, естествено че никой от свидетелите не беше казал нищо за никакви радиоактивни отпадъци — тоя тип сам си го беше измислил, за да си запълни колонката… Интернет колумнистите впрочем пишат за всичко с еднаква наглост — и за политиката, и за културата, дори за покоряването на Марс. А сега и за лисиците… Специално тоя от „слухове“ си имаше запазена марка — винаги пишеше за неизразимо съжаление, когато държеше да оклепе някого от главата до краката. Винаги се изумявах: как може някой да превърне най-висшето от достъпните на човека чувства, състраданието, в отровно жило. От друга страна — жалиш и жилиш — една буквичка е разликата.
От трета, нищо чудно нямаше. Понеже що е това интернет колумнистът? Същество мъничко надрасло милиционерската немска овчарка, но много по-долу от лисица плътеник.
1) приликата на интернет колумниста с немската овчарка е в умението да лае в строго определен сектор на пространството.
2) разликата е, че овчарката не може да се сети сама точно към кой сектор да лае, а интернет колумнистът го може.
3) приликата на интернет колумниста с лисицата плътеник е в това, че и двамата се стремят да създават миражи, които хората да приемат за реалност.
4) разликата е, че лисицата успява, а интернет колумнистът — не.
Последното не е чудно. Че кой, който може да създава правдоподобни миражи, ще стане интернет колумнист? Никой. Интернет колумнистът не може да убеди в реалността на измислиците си дори самия себе си, та камо ли публиката, мислех си и стисках юмруци. Така че трябва да се спотайва в дупката си и да лае само когато…
И изведнъж забравих и за интернет колумнистите, и за немските овчарки, понеже в ума ми изгря слънцето на истината.
— Да убедиш себе си в реалността на собствените си измислици — прошепнах. — Ами да, разбира се!
Абсолютно внезапно бях решила една загадка, която ме измъчваше много отдавна. От дълго време умът ми беше подхождал към нея ту от една, ту от друга страна — но безрезултатно. А сега нещо се измести, прещрака и всичко си дойде на мястото — все едно случайно бях сглобила главоблъсканица.
И разбрах по какво ние, лисиците, се различаваме от върколаците. Разликата, както се оказва често, беше просто мутирала прилика. Лисиците и вълците са в близко родство — и магията им се основава на манипулирането на възприятията. Начините на манипулиране обаче бяха различни.
Тук трябва да направя кратък теоретичен екскурс, иначе читателят няма да ме разбере.
Хората често спорят дали светът наистина съществува. Или е нещо като „Матрицата“. Много глупав спор. Всичките тези проблеми произтичат от това, че хората не разбират думите, които използват. Преди да почнат да разсъждават по тази тема, би трябвало да си изяснят значението на думата „съществувам“. И тогава наяве ще излязат много интересни неща. Хората обаче рядко мислят правилно.
Не искам да кажа, разбира се, че всички хора са абсолютни идиоти. Сред тях има и такива, чийто интелект почти не отстъпва на лисичия. Ирландският философ Бъркли например. Той казва, че да съществуваш означава да се възприемаш и че всички неща съществуват единствено във възприятието. Достатъчно е да помислиш спокойно по тази тема три-четири минутки и разбираш, че всички останали възгледи по този въпрос приличат на култа към Озирис или вярата в бог Митра. Това според мен е единствената вярна мисъл, осенила западния ум през цялата му позорна история; всичките Хюмовци, Кантовци и Бодриаровци просто бродират по канавацата на това велико прозрение.
Но къде съществува предметът, когато се обръщаме и вече не го виждаме? Понеже не престава да съществува, както си мислят децата и индианците от поречието на Амазонка, нали? Бъркли казва, че той съществува във възприятието на Бога. А катарите и гностиците смятат, че съществува в съзнанието на дявола демиург и аргументацията им изобщо не е по-слаба от тази на Бъркли. От тяхна гледна точка материята е зло, което оковава духа. Между другото, като чета ужасиите на Стивън Хокинг, често си мисля, че ако албигойците са имали радиотелескопи, са щели да обявят Големия взрив за космическа снимка на бунта на Сатаната… В целия този маразъм има и междинен път — да смяташ, че част от света съществува във възприятието на Бога, а другата част е във възприятието на дявола.
