Какво може да се възрази? От гледна точка на лисиците, никога не е имало никакъв Голям взрив, както я няма и нарисуваната от Брьогел Вавилонска кула, та дори репродукция на тази картина да виси в стаята, която сънувате. А Бог и дяволът са просто понятия, които съществуват в ума на онзи, който вярва в тях: птичката изобщо не слави Господа, когато пее, попът си мисли, че Го слави. Бъркли казва, че възприятието непременно трябва да има субект, така че тържествено погребва търкулналите се под бюфета монети и падналите зад леглото чорапи в черепа на създадения за тази цел Творец. Обаче как да се оправим с положението, че бърклианският Бог, в чието възприятие съществуваме, сам съществува най-вече в абстрактното мислене на представителите на европоидната раса с годишен доход от пет хиляди евро? И че изобщо го няма в съзнанието на китайския селянин или на птичката, която изобщо не е наясно, че е Божия? Как стои въпросът с това, ако „съществувам“ наистина означава „възприемам“?
Никак, казват лисиците. На основния въпрос на философията лисиците имат основен отговор. И той е — забравяме основния въпрос. Няма никакви философски проблеми, има само анфилада лингвистични задънени улици, породени от неспособността на езика да отрази Истината.
По-добре е обаче да стигнеш в такава задънена улица още в първия абзац, отколкото след четирийсет години проучвания и пет хиляди изписани страници. Когато най-после разбира как стоят нещата, Бъркли почва да пише само за чудодейните свойства на катранената настойка, която открива в Северна Америка. Поради тази причина и до днес разни филистери му се присмиват — защото не знаят, че в онези далечни времена катранът в Америка се е добивал от растението Jimson Weed или Datura, преведено — татул. Преносно — опиум.
Та като зачекнахме тази тема, религиозните лицемери ни обвиняват — нас, плътениците, — че сме заблуждавали хората и сме изкривявали Божия образ. Очевидно тези, които го твърдят, не са съвсем наясно с Божия образ, понеже го изографисват според собствените си джендемски физиономии. Във всички случаи думите „заблуждавам“ и „изкривявам“ са прекалено оценъчни, прехвърлят въпроса в емоционална плоскост и ни отдалечават от същността на нещата. А тя е (моля много внимателно да прочетете следващия абзац, понеже минавам към главното):
Тъй като битието на нещата се състои в тяхната възприемаемост, всяка трансформация може да протича по два начина — или да е възприятие на трансформацията, или да е трансформация на възприятието.
В чест на великия ирландец бих нарекла това правило Закон на Бъркли. И трябва да го знаят всички търсачи на истината, всички бандити и мошеници, бренд маркетолози и педофили, които държат да останат на свобода. Та значи лисиците и вълците плътеници използват в практиката си различните аспекти на Закона на Бъркли.
Ние, лисиците, използваме
Това, разбира се, е лицемерно обвинение, базиращо се на двоен стандарт. Трансформацията на възприятието е основата не само на лисичите илюзии, но и на множество пазарни технологии. Фирмата „Форд“ например слага на едно евтино пикапче F-150 красива предна решетка, сменя му каросерията и нарича получения продукт „Линкълн Навигейтър“. И никой не твърди, че фирмата „Форд“ изкривява Божия образ. За политиката просто няма да приказвам — там всичко е ясно. Негодувание обаче, кой знае защо, предизвикваме единствено ние, лисиците.
За разлика от нас, върколаците използват
Отначало върколакът кара самия себе си да повярва, че му расте опашка. А появяващата се опашка, която при вълците е също такъв орган на внушението, както при нас, въздейства хипнотично на собственото съзнание на вълка и го убеждава, че с него наистина става трансформация — и така до окончателното му превръщане в звяр. В техниката това е познато като положителна обратна връзка.
