Върколашки метаморфози полностью

Рядко обсъждах с Александър природата на хомофобията му (той не обичаше да говори за това), но бях сигурна, че причината трябва да се търси в престъпните катакомби на руското съзнание. Хомофобията му стигаше дотам, че той отхвърляше всичко, в което имаше и най-малкия намек за педерастия. При което я намираше на най-неочаквани места. Смяташе например, че стихотворението на Бунин „Петел21 на кръста на черквата“ е посветено на тежкото положение на гейовете в царска Русия. Когато ми го каза, си представих как някой шансоние се опитва да си спаси задника от пияните селяни, излезли с иконите на литийно шествие, като им пее от камбанарията.

— Защо толкова мразиш гейовете? — попитах.

— Защото са антиприродни.

— Но нали природата ги е създала. Как ще са антиприродни?

— Антиприродни са — тросна се той. — Децата са скрити в секса като семките в динята. А педалите се борят за правото да ядат дини без семки.

— С кого се борят?

— С динята. На всички останали вече отдавна им е през оная работа. Динята обаче не може да съществува без семки. Точно затова казвам, че са антиприродни. Не са ли?

— Познавах една диня — казах, — която смяташе, че размножаването на дините зависи от способността им да внушат на хората мисълта, че е полезно да се гълта семенцето им. Дините обаче преувеличават хипнотичните си способности. Всъщност размножаването на дините става чрез процес, за който те си нямат представа, тъй като не могат да бъдат негови свидетели. Понеже този процес почва там, където свършва динята.

— Пак го извъртя така, че нищо не разбрах, рижавелке — каза той недоволно. — Хайде без тия педалски номера.

Александър особено ненавиждаше Лукино Висконти. Предложенията ми да пуснем нещо на този режисьор (когото смятам за един от най-големите майстори на двайсети век) всеки път се приемаха като лична обида. Запазила съм фрагмент от един наш спор. Всички други диалози в записките ми са възпроизведени по памет, но този е абсолютно точен, понеже случайно го записах. Привеждам го, защото искам още веднъж да чуя гласа на Александър — докато пиша, ще си го слушам.

АС: „Смърт във Венеция“? Стига, ма! Аз да не съм педал!

АХ: Дай тогава „Семеен портрет“.

АС: Не. Такеши Китано. Затоичи наказва гейшата убийца… А после гейшата убийца наказва Затоичи.

АХ: Не ща. Дай по-добре още веднъж „Отнесени от вихъра“.

АС: А, не. Стълбището е много дълго.

АХ: Какво стълбище?

АС: По което трябва да те качвам в спалнята. А пък ти ще го направиш пет пъти по-дълго. Предния път цял се изпотих. Сериозно. Макар че уж така и не станахме от дивана.

АХ: Ами обичам да ме носят на ръце от време на време… Добре, този път ще го направя късичко. Хайде де…

АС: Хайде по-добре… Ще ми се нещо със стрелба.

АХ: Ами тогава „Мълхоланд Драйв“! Там стрелят. Моля ти се де!

АС: Пак с твоите глупости. Няма, колко пъти да ти казвам! Намери си някой педал на пиацата и си го гледай с него.

АХ: Защо пък педал? Няма ли лесбийки?

АС: То пък голямата разлика!

(По-нататък в разговора следва пауза, през която се чува шумолене и потракване. Прехвърлям разпилените по пода касети.)

АХ: Я, има един филм по Кинг. „Dreamcatcher“. Гледал ли си го?

АС: Не.

АХ: Дай да го пробваме. И няма да сме хора, а пришълци.

АС: Какви са пришълците?

АХ: С вертикални зъбати усти по дължината на цялото тяло, очите им са отстрани. Целувка с кръв, представяш ли си? Това си е жив кунилингус. Мисля, че точно така се размножават.

АС: Скъпа, кръвта на работа ми е предостатъчна. Дай нещо романтично.

АХ: Романтично… Романтично… „Матрицата-2“ например. Искаш ли да изчукаш Киану Рийвз?

АС: Не особено.

АХ: Дай тогава аз да го изчукам.

АС: Забранявам. Третата „Матрица“ имаме ли я?

АХ: Да.

АС: Там може да се получи интересно с ония машинки…

АХ: Какви машинки?

АС: Ония човекоподобните роботи, в които се пъхат хората. И черните октоподи. Значи роботът хваща някой черен октопод и…

АХ: Ти да не си на дванайсет годинки?

АС: Значи разкарваме „Матрицата“.

(Пак шумолене. Май минавам към компактдисковете.)

АХ: А „Властелинът на пръстените“?

АС: Пак ще измислиш нещо гадно.

АХ: Чак на хобит няма да пусна, можеш да си сигурен. От какво те е страх всъщност? Че може да научат в работата ти? Да си развалиш моралния облик?

АС: Не ме е страх. Просто не искам…

АХ: Имаме филми и на английски. Хм, интересна подборка.

АС: Кои са?

АХ: „Midnight Dancers“… „Sex Life in LA“…

АС: Не ги ща.

АХ: „Versace Murder“?

АС: Не.

АХ: Защо?

АС: Просто не ща.

АХ: А знаеш ли какво казват гейовете в Маями вместо vice versa? Vice Versace22. Виж колко духовито…

АС: Да бе, понеже отначало единият педал духа на другия и после обратно. Това ти е духовитото.

АХ: Да го пусна ли?

АС: Казах ти вече. Върви на паметника на героите от Плевен или в магазин „Морски дарове“, намери си някой педал и си прави кефа с него.

АХ: Не бъди чак такъв обскурант. Четох, че дори в дивата природа има хомосексуални животни. Овцете. Маймуните.