Бръкна в пазвата си за протрития плакат, с който не се разделяше, и притисна торбичката със скъпоценностите по-здраво към корема си, докато се насочваше към тях. Без да каже и дума, той хвърли плаката върху масата така, че да падне с лицето нагоре.
Мъжът с бялата коса прекъсна многословната си тирада и вдигна ядосан поглед.
— Какво, по дяволите…
Другият сви пръстите си, когато видя какво беше подхвърлил Кланси.
— Ще почерпите ли един човек, който умира от жажда и желание да си поприказва?
Кланси побутна назад омазнената си шапка и ги изгледа надменно, усещайки собствената си значимост.
Мейджърс издърпа един стол до масичката и взе още една чаша от подноса върху близкия шкаф. Кланси им се ухили така, сякаш знаеше тайна, която те умираха да узнаят. Гледаха го с нескрито отвращение, но и с голям интерес.
Кланси обърна набързо няколко чаши уиски и обърса устата си, като каза:
— Казвам се Ръсел. Кланси Ръсел.
— Аз съм Хауърд Мейджърс от детективска агенция Пинкертън. Това е мистър Ванс Джентри.
Кланси се облегна назад в стола, оглеждайки салона с подчертано безгрижен поглед, след което си наля щедро нова доза.
— Имам една много здрава ферма в Тенеси до границата със Северна Каролина — изрече той с явно самохвалство. — От няколко месеца гоня жена си, която офейка с бебето в корема си.
— За Бога, човече… — започна Джентри, само за да бъде прекъснат след миг от спокойния професионален глас на Мейджърс.
— Това е много интересно, мистър Ръсел, но бихте ли имали нещо против да ни обясните по какъв начин е попаднал в ръцете ви този плакат и какво знаете за него?
Прогнилите зъби на Кланси се оголиха в усмивка.
— Нищо, само дето знам къде е точно в тази минута.
Джентри излетя от стола си, сграбчвайки Кланси за яката, при което едва не го събори. Уискито се разля върху ръката на Кланси.
Мейджърс изпадна в гняв от изблика на Джентри. Той се изправи, дръпна яко белокосия мъж и му нареди да седи със затворена уста. Малката им групичка бе започнала да привлича вниманието на околните, а това беше нещо, което Мейджърс най-малко желаеше в момента. Особено пък в този момент. Джентри неохотно се подчини, без да спира да хвърля свирепи погледи към Кланси.
Мейджърс се обърна към Кланси, който изтриваше ръката си от разлятото уиски.
— Съжалявам, мистър Ръсел. Мистър Джентри е прекалено развълнуван. Дъщеря му е омъжена за Кларк. Те са избягали от дома му в Тенеси преди няколко месеца и оттогава няма никаква вест за тях. Много е разтревожен за дъщеря си.
Кланси знаеше всичко това, но не искаше да се издаде. Плановете му за бързо грабване на паричната награда и последващо изчезване не включваха замесването му със закона, или Джентри. По-добре Лидия и Кларк да му съобщяха новината за смъртта на дъщеря му. Щеше да се направи на луд и за скъпоценностите. Още тази нощ щеше да ги зарови на потайно място. И утре Лидия само щеше да си усложни положението, ако им кажеше за тях. И когато всичко приключеше, щеше да си разчисти сметките с Лидия заради хубавия й съпруг, когото тя толкова обожаваше. Според Кланси тя имаше да се издължава за всичките злини, които му беше причинила. Но сега вече той щеше да има грижата малката му сестричка да си плати цялата сметка.
Когато се наложеше, Кланси можеше да бъде добър актьор. И реакцията му беше най-малко очакваната от двамата мъже. Той избухна в силен смях.
— Женен за дъщеря ти, а? Е, малко ми е трудно да ти го разкажа, Джентри, но аз съм по следите на тоя човек, щото отмъкна моята жена. Твърди, че тя била женена за него, и че онова малкото било негово, а не моето. Не съм чувал за никаква друга жена около него.
— Само си губим времето — изсумтя Джентри, без дори да удостои с поглед Кланси. Той се обърна към Мейджърс. — Този тук очевидно не знае дори за какво говори. Пиян е като свиня.
Този път беше ред на Кланси да излети над масата.
— Търсиш един мъж на име Сони Кларк, нали? Който сега е Рос Коулман, нали? Е, той е тук, само на миля от града. Днес имах малък разговор с моята, когато ги открих. Успях да я вразумя. — Той премляска и примига с мръсно наслаждение. — Много сочно парче е булката ми. Тая нощ ще го позанимава добре, докато успея да се върна при нея с човек на закона.
Един час по-късно се разделиха. Когато Кланси се отдалечи на значително разстояние, Джентри се обърна към Мейджърс.
— Нали не говореше сериозно, че ще изчакаме до сутринта да ни заведе при тях? — възкликна Джентри безсилен да се сдържа повече, когато Мейджърс се отправи към стълбите.
— Казах точно това, което исках да кажа. Не искам да го атакуваме през нощта, защото може много лесно да ни се измъкне.
— Ние ще го изненадаме.
— Изненадата ще бъде пълна сутринта. Както ни обясни Ръсел, Кларк не подозира нищо.
