Лидия се пробуди от някаква приятна тежест върху гърдите си. В първия момент си помисли, че е притиснала Лий към себе си, преди да заспи, както правеше преди, когато се пробуждаше гладен и тя го вземаше да го накърми. Но Лий, макар и наедрял значително, не можеше да бъде толкова тежък. Потънала в онази сумрачна област между съня и пробуждането, тя вдигна ръка към приятната тежест и погали нечия копринена коса. Пръстите й потънаха в гъстата маса и кичурите се обвиха около тях.
Тя въздъхна с чувство на задоволство и леко се размърда, като установи, че тежестта се простираше по цялото й тяло чак до краката. Любопитството започна да надделява над съня, но въпреки това все още не можеше да се разсъни напълно. Не искаше да губи това толкова приятно усещане.
Нещо се размърда върху нея и плътта й отговори незабавно. Зърното й бързо набъбна и някаква тайнствена сила започна да се заражда в него, която плъзна до пръстите на краката й. Не беше изпитвала до този момент такова удоволствие. Съумя да свие коляно, но меко стенание я накара да застине.
Тя отвори очи. След миг затрепка бързо с ресници, вгледана в дългото тяло, разпростряло се върху нейното. Главата му почиваше върху едната й гърда, а голямата му ръка захлупваше другата. Похъркваше леко. Изпаренията от дъха му се бяха просмукали в нощницата и кожата под нея. Единият му крак, все още обут, се простираше напречно на фургона, а другият беше сгънат и лежеше върху бедрата й. Коляното й се опираше в слабините му.
Лидия се вгледа в собствената си ръка, която разрошваше косата му сякаш независимо от самата нея. Върна поглед отново върху него, потискайки импулса си да закрие тази голяма длан със собствената си ръка, да не я пуска, а да притисне още по-силно главата му към себе си.
Може би тогава той щеше да се пробуди и да я погледне, щеше да я целуне така, както я бе целунал само преди два дни? Може би щеше да плъзне езика си между устните й и тя отново щеше да усети кадифената му твърдост? Щеше да изпие вкуса му и да почувства твърдото му тяло до своето, мустаците му щяха да погъделичкат устните й.
Но в този миг пред погледа й изплува лицето му, с което я беше изгледал от коня си вечерта. Когато я бе унижил пред проститутките. Сигурно бе прекарал нощта в компанията им и се бе завърнал само преди минути. Не лъхаше ли от него на уиски? И на още нещо, толкова сладникаво, че й се повдигна от него. Какво беше то? Евтин одеколон?
Ръката му се размърда и той промърмори нещо насън. Лидия гледаше, несмееща да си поеме дъх, как пръстите му откриват напрегнатата й гръд. Отмести го с крайчето на пръстите си. Той замря, после пак се раздвижи, като нежно загали втвърденото късче плът. Повдигна глава и устните му затърсиха изворчето на насладата.
Нещо стегна в коравата си хватка гърлото на Лидия. Кръвта й зашумя в ушите й. Не го ли спреше в този момент, после щеше да бъде късно.
Вложи всичкия си гняв, трупан през нощта, самотата и смущението в удара, с който юмрукът й го блъсна по гърба и тласъкът, с който го отблъсна от себе си.
— Махай се от мен, пиян… вол такъв!
Стреснат в отровения си от алкохола сън, Рос се претърколи на гръб, успя да се подпре на лакът, при което главата му срещна един куфар със силен удар, и накрая успя да седне на пода, псувайки.
— Кучи син! — изсъска той злобно.
Стисна с две ръце главата си, по която сякаш маршируваше цялата федералистка армия. Болката в лакътя от сблъсъка с пода разпрати остри стрели по цялото му тяло.
— Проклятие — измърмори той, присвивайки очи от болката, която не искаше да отминава.
— Затваряй си мръсната уста — изсъска гневно Лидия.
Току-що се бе разсъмнало и тя не искаше съседите да станат свидетели на мръсните му псувни.
Той примигна с кървясали очи в напразен опит да събере в едно четирите й образа. Погледът му беше черен като наболата по бузите четина.
— Ти ли беше тая, дето ме събуди така? — изръмжа той.
— Не искаше да се махнеш от мен — изрече тя разгорещено, като се изправи да провери дали Лий все още спи. — Събудих се и помислих, че някакво дърво лежи върху мен.
Рос разтри пулсиращите си слепоочия. Спал е върху нея? Смътно си спомняше как се вмъкна във фургона и намери най-меката възглавница, на която някога му се бе случвало да спи. От месеци не бе спал толкова добре. Отново я изгледа и очите му обходиха гърдите й. Усети кръвта му да пламва и побърза да отклони погледа си, преди Лидия да е забелязала обекта на вниманието му.
Това дяволско долнопробно уиски го бе приспало като мъртвец. Почувства се като последния идиот. И което беше още по-лошо, съзнаваше че и видът му е такъв.
— Никога повече не ме блъскай така, Лидия — изрече той и размаха заканително показалец към нея в опита си да изглежда строг, макар че се съмняваше дали в това състояние лицето му беше способно на това.
— И ти никога повече не се тръшкай така върху мен. Особено след като се връщаш от компанията на никаквици, с които си прекарал цялата нощ. Щом толкова си искал да се проснеш върху някоя жена, защо не остана с тях?
