Лидия усети топлия му дъх върху рамото и врата си. Беше толкова близо до нея и дъхаше толкова приятно на коне, кожа, на бръснарски сапун и на мъж.
Когато вдигна глава, очите му се срещнаха с нейните и за миг останаха в тях. Тя би дала всичко, само да чуе една добра думичка от него, един дребен жест, който да й покаже, че той не я презира. Напразно. Той се извърна, нахлупи шапка и се метна с лекота на седлото.
След малко мощният жребец летеше напред.
— Рос — изрече бързо, като притича две крачки след него. Той опъна поводите и я изгледа. — Внимавай — прошепна тя.
Изпод периферията на шапката му видя как очите му се разширяват с разбиране, преди да кимне и да пусне жребеца в галоп.
Денят беше много горещ и всички в кервана се радваха, че този ден нямаше да пътуват дълго. Особено Лидия, която беше управлявала сама впряга си. Рано направиха бивака. Мама Лангстън даде напътствия на Буба и Люк да съберат дърва за огъня.
— Побързайте, за да мога да приготвя по-рано вечерята. Лидия тази вечер ще хапне с нас. Не ми изглежда много добре и мисля да я сложа да си легне рано.
Момчетата се бяха отдалечили от лагера, когато Буба дръпна Люк за ръката и прошепна:
— Имам едно предложение за теб.
Люк си свали шапката, изтри си потното чело и запита подозрително:
— Какво?
— Какво ще кажеш да се погрижиш за конете на Рос тази вечер? Да ги нахраниш, да ги срешеш и всичко останало?
Идеята беше привлекателна. Той все още ревнуваше дружбата на брат си с възрастния мъж, когото и двамата боготворяха. Но зад такава щедрост несъмнено се криеше нещо.
— Какво трябва да направя?
— Приключвай със събирането на дървата и забрави къде си ме видял за последен път, когато мама запита за мен.
Очите на Люк се присвиха, докато оглеждаше подозрително брат си. Косата на Буба беше сресана, беше облякъл чиста риза.
— Точно както забравих за снощи ли? Пак ли ще се срещаш с Присила? Това ли е?
— Не е твоя работа. Искаш ли да се споразумеем, или не?
Люк се изсмя на настойчивостта на брат си.
— Е, по дяволите, не ме пришпорвай. Чакай да помисля малко — каза той, като разтриваше челюстта си. Ръцете на Буба се свиха нетърпеливо в юмруци, но той си наложи търпение. Нямаше смисъл да се гневи. Това щеше да направи Люк още по-твърдоглав. — Добре, какво ще кажеш аз да свърша работата и да си държа устата затворена, а ти да ми дадеш джобното ножче, което си купи от амбулантния търговец?
— О, стига — изрече бясно Буба. — Не е честно. Това е съвсем ново ножче.
Люк повдигна рамене.
— Значи тогава нямаш особено желание да я чукаш.
Той му обърна гръб и тръгна с безгрижен вид.
— Чакай! — извика Буба, като се втурна след него. — Не съм казал не, просто мисля, че си страшен изнудвач.
Очите на Люк блеснаха присмехулно.
— Страшен бизнесмен си — каза той, като почука с показалец слепоочието си. — Значи вече имам ново ножче, страшно ти благодаря.
Буба му подаде ножчето с гневно лице. Присила му беше заръчала да не закъснява, иначе щеше да обясни някои неща на това малко тарикатче. Той завря показалец в лицето му.
— И да не забравяш. Не си ме виждал.
— Приятно прекарване — пожела му Люк с присмехулния си глас. — О, Буба, щях да забравя. После ще ми разкажеш всичко, нали?
— Не е почтено.
— Тогава може да си спомня, че съм те видял да се разхождаш из гората с Присила…
— Добре, добре, ще ти разкажа.
Буба се втурна към уреченото място на срещата, изпратен от подигравателния смях на брат си.
Присила беше бясна. Беше планирала да закъснее и да поизпоти малко Буба, докато я чака. Получи се обаче точно обратното. Той дотича запъхтян. Тя само тръсна гневно глава.
— Чудя се кога ли мама ще връхлети върху нас. Ти вдигаше шум сякаш някакъв бизон препускаше между дърветата — каза тя без капчица милост към него.
Буба беше обезсърчен.
— Съжалявам много, че закъснях, Присила, но трябваше да се оправя с Люк.
— Онова малко…
— Не се безпокой, този път няма да ни безпокои. Кълна ти се.
Присила цял ден бе треперила от гняв. Скаута отново се бе измъкнал без да й се обади. Тялото й направо се пържеше в пламъци от изминалата нощ и тя нямаше никакво намерение да го отлага повече, даже и с тоя мухльо Буба Лангстън, който си беше чиста ливада. Тя постави ръка на гърдите му и каза:
— Съжалявам, че бях груба с теб. Но то е, защото много искам да ме целунеш пак. — Тя притисна ръка в тялото му. — Буба, сърцето ти бие като барабан?
— Да, а твоето?
Тя бе облякла най-хубавата си рокля, която обаче й беше малко поотесняла. Майка й многократно я заплашваше, че ще я превърне на парцали, но Присила настоя да си я запази. Тя си я харесваше, защото имаше стегнат корсет, който гърдите й изпълваха докрай.
Тя повдигна ръката му с полупритворени очи и я постави върху гърдите си. Дланите му горяха.
— Почувствай го сам — прошепна тя.
