Буба беше помъдрял. Той беше схванал опасността, която представлява Присила за неженените мъже. Тялото му цял ден се бе разкъсвало от представите за нея и за начина, по който беше сложена, за това, как се беше подготвила за него предишната вечер. Тази сутрин, когато майка му не беше наблизо, тя се бе приближила предпазливо и бе предложила да се срещнат, той бе решил, че повече няма да допусне тя да налага волята си върху него. Рос Коулман никога не би допуснал това. Ако се нуждаеше от жена, той щеше да бъде активната страна. Буба мечтаеше да постъпва така, както би постъпил Рос на негово място.
И сега, за голяма изненада на Присила, той я събори върху меката трева, издърпа надолу нагръдната част на роклята й и прокара ръце по гърдите й, цвилейки от удоволствие, когато зърната й набъбнаха и се втвърдиха под пръстите му. После легна до нея, като пожертва временно едната от любопитните си ръце, за да разкопчее бричовете си.
Нахвърли се върху нея с целувки, като не оставяше на мира гърдите й. Издутата предница на бричовете му се впиваше в корема й. Присила започна да си мисли, че в края на краищата може би не е направила най-лошия избор. Непознатата й досега агресивност на Буба довеждаше тялото й до екстаз. Имаше и един допълнителен привкус — сякаш той всеки момент можеше да изпадне в лудост.
Беше успяла да се освободи от бельото си и сега държеше твърдия, пулсиращ член в ръката си, като го направляваше. Устата му целуваше гърдите й неистово.
Той се намести върху нея и със силен тласък го изпрати дълбоко в нея. Тя се изопна в дъга, извика, но не след дълго се нагоди към тласъците му. На Буба не му хрумна да удължи удоволствието. Само след няколко секунди експлодира в нея, изпразвайки всичкото насъбрало се през последните няколко месеца желание.
— Проклет да си, Буба — изрече кипнала от гняв Присила. — Страшно бързо свърши.
Той не я чу, той не чуваше нищо в момента. Остана легнал с цялата си тежест върху нея, мислейки блажено, че това е най-хубавото нещо, което му се беше случило. Мислеше си, че само да изскочеше възможност, щеше да го направи отново и отново. Нямаше търпение да изтича и да се похвали на брат си.
Рос не обръщаше никакво внимание на околността, докато яздеше със Скаута. Мъжът беше мълчалив и затворен и напомняше много на самия Рос преди няколко години. Той не му допадаше, но се бе съгласил да го придружи, за да може да размишлява на спокойствие, и за да не се налага да гледа Лидия в очите, за да не си спомня предишната нощ и колко хубаво се бе чувствал, колко много я желаеше пак. Но само ако и тя го искаше. Иначе никога нямаше да го повтори.
Изнасилване. Господи! Беше извършил толкова много неща в живота си, от които можеше да се срамува, но никога не бе насилвал жена. Беше убивал мъже — и то много. Беше крал без всякакви угризения на съвестта. Беше унищожил толкова много собственост като последния вандал. Лъгал. Мамил. Но не можеше да си спомни и един момент, когато да е бил по-отвратен от себе си, отколкото сега.
— Имаш ли нещо против да лагеруваме тук? — запита го Скаута.
— Добре — съгласи се, като опъна поводите.
— Ще донеса вода, ако запалиш огъня. Нямаме кой знае какво за готвене. Ако свършиш тая работа, аз ще измия после съдовете.
Рос кимна, смъкна тежкото седло от гърба на Лъки и го пусна на земята. После спокойно, с отмерени движения, направи малкия лагер — нещо, което му се беше налагало да върши хиляди пъти, докато бягаше от закона. Разпределението на работата, издигането на подобие на колиба, проклинането на лошия късмет, плановете за следващия голям удар, скандалите между съратниците в престъплението, всичко това бяха все познати моменти. И през всичките тези години на непрекъснато мъкнене с най-големите отрепки и изчадия, той нито веднъж не беше насилил жена.
Бе побеснял от ревност, когато я видя с Хил, макар че здравият му разум се опитваше да му внуши, че дори и Лидия да беше поела инициативата, то честта на Хил никога не би му позволила да спи с чужда жена. Сутринта, преди да потеглят, Рос се бе опитал да позаглади малко работите и бе попитал Мозес за здравословното състояние на работодателя му, предлагайки да поеме някои от външните му задължения, за да има възможност да се грижи по-продължително за Уинстън. Уинстън му бе предал най-сърдечната си благодарност чрез Мозес.
Но при Лидия той не можеше да опита такъв подход. Срамуваше се от себе си. Не можеше да се изправи пред нея и да се извини като за някаква дребна простъпка. Каквато и да е била преди, сега беше негова съпруга. Тя му бе отказала, но това за него бе прозвучало повече от празен звук. Той бе искал да я притежава и го бе направил като скот.
Толкова хубаво и уютно се бе почувствал, пробуждайки се до нея. Но след това пред взора му изплува случката през нощта. Като видя синините и отоците по лактите и китките й, когато загръщаше беззащитните си гърди, като видя засъхналите следи от насилието по бедрата й смесени с кръв, той се отврати от себе си.
