— Но ние имаме предостатъчно храна — каза тя. Посегна към дисагите си и извади малко от осоленото свинско, с което се бяха запасили в Мин-Тран. Предупредителният вик от сержанта на Червените разузнавачи дойде прекалено късно, Елеса вече се бе навела от седлото, за да предложи храната на една минаваща жена, която носеше на ръце детенце с хлътнали бузи и замъглени очи. Само след секунди Елеса бе обсадена от истинска тълпа от измършавели хора, които се блъскаха около нея, протегнали ръце и надигнали умолително глас в един общ стон на нужда.
Сержантът изруга и излая някаква заповед. Неколцина разузнавачи пришпориха конете си и нагазиха в тълпата, удряйки наляво и надясно с нагайките си. Хората покорно отстъпиха и повечето продължиха прегърбения си поход, само някои се задържаха отстрани на пътя, подвикваха и размахваха юмруци към войниците, а после неизбежно към думите им се присъедини градушка от камъни. Ако се съдеше по яростта и шока, с които реагираха войниците, откритите прояви на неподчинение бяха далеч извън техния опит.
— Нагли северни свине! — процеди ефрейтор Вей, изтегли меча си и пришпори коня към малка група протестиращи. Двама от другарите му го последваха, но и тримата спряха рязко, когато Норта извъртя коня си на пътя им.
— Разкарай се от пътя ми, варварски шибаняко! — заповяда Вей, придружавайки думите си с обичайния дъжд от слюнка.
Норта имаше само повърхностни познания по чу-шин, но Вейлин се съмняваше, че смисълът му е убегнал. Въпреки това той избърса спокойно плюнките от лицето си, преди да посегне през рамо да изтегли собствения си меч.
— Не мисля, че тонът ти ми харесва — каза спокойно, като опря острието на рамото си.
С кратък тропот на копита Семон, Алум, Чиен и Елеса се озоваха до Норта, а половин дузина Червени разузнавачи заеха позиция от двете страни на Вей. Вейлин хвърли поглед към Шо Цай, който седеше видимо спокоен на коня си на двайсетина крачки от тях. Погледът на капитана беше вперен в Цай Лин, вместо в зараждащия се сблъсък.
Вейлин срита коня си, за да се приближи до дай-ло, и заговори тихо:
— Дори един кандидат-офицер все пак е офицер. Ако не искаш някои от хората ти да умрат днес, предлагам ти да ги озаптиш.
Погледът на Цай Лин се стрелна от Вейлин към баща му и обратно. Вейлин намери изражението му за странно: в него имаше повече неохота, отколкото страх. Беше ясно, че в случая от него се очаква нещо — нещо, което би предпочел да не прави. Той затвори за миг очи, преди да изправи гръб и да пришпори коня си напред.
— Ефрейтор! — извика Цай Лин. — Прибери меча си и се върни в строя.
— Майната ти, трето яйце — отвърна раздразнено Вей, без да си прави труда да се обръща. — Отговарям само пред дай-шин.
— Не и днес. — Цай Лин изпречи коня си точно на пътя на Вей. — Днес ще отговаряш пред мен. — Дай-ло вдигна ръка да откопчае желязната звезда от раменния си предпазител и отдели секунда, за да погледне в лицата войниците от двете страни на Вей, преди да продължи. — Този човек ме оскърби и постави под съмнение честта ми. Отказвам се от привилегията на ранга си и настоявам за удовлетворение. Бъдете свидетели на неговата страхливост, ако откаже.
Това предизвика кратка вълна от смях, но веселието скоро се стопи, за да отстъпи място на нервно мълчание, докато Цай Лин продължаваше да се взира с очакване в ефрейтор Вей. Мъжът се прокашля, тропна рязко меча си в ножницата и промърмори:
— Стоманата ми е прекалено добра, за да я цапам с тази отрепка.
— Стой! — викна Цай Лин, когато ефрейторът започна да обръща коня си, и Вейлин видя как лицето на мъжа почервеня и той замръзна в седлото. — Беше отправено предизвикателство, което не получи отговор — продължи Цай Лин. — Дай своя отговор, ефрейтор.
Войниците от двете страни на Вей започнаха да отдръпват конете си, когато погледите им към каменната физиономия на капитана им дадоха ясно да разберат, че той няма намерение да се меси. Вей остана още за миг в седлото си, почервенялото му лице трепереше. Накрая той изръмжа пърлено и слезе от коня.
— Добре тогава, пале. Щом искаш пердах, с радост ще ти угодя.
След което започна да развързва връзките на нагръдника на бронята си и го захвърли встрани. Цай Лин слезе от коня си и направи същото, макар и видимо по-спокойно. Скоро двамата се изправиха гологърди един срещу друг, а Червените разузнавачи образуваха неравен кръг около тях. Вейлин видя как Елеса поклати одобрително глава при вида на стройната мускулеста снага на Цай Лин, която бе в явен контраст с плещестия му и набит противник. Освен това по тялото на дай-ло нямаше никакви белези, докато ефрейторът имаше много.
— Той няма да се намеси — каза Вей и кимна към Шо Цай. — Знаеш го, нали, пале?
— Да — отвърна Цай Лин. — За което се извинявам. — В тона му нямаше подигравка, само слаб израз на искрено съжаление.
Вейлин си спомни една от мъдростите на инструктор Солис от тренировъчния плац: „Само глупак си избира битка, която не може да спечели.“ Цай Лин, както той вече добре знаеше, не бе глупак.
