— Ще го направя. — Шо Цай отново се поклони леко. — Твърдостта ви ви прави чест. Но вие без съмнение сте получили вестта, че Любимецът е заповядал свикването на далеч по-голяма войска, която скоро ще поеме на север.
Губернаторът се засмя и се приближи, за да тупне Шо Цай по бронираното рамо.
— Аз пък възнамерявам да се погрижа те да нямат нищо за правене, когато пристигнат тук. Погрижи се да предадеш и това на Любимеца. Разбира се, ще помогна на мисията ви по всеки възможен начин, но ще говорим за това на сутринта. — Усмивката му се разшири и погледът му се премести върху Вейлин. — Що се отнася за тази вечер, решил съм да устроя пир за извънредно интересните си гости, на който те ще могат да ме развличат с всякакви странни и възхитителни истории.
— И този… Световен отец няма жена? Няма Световна майка? — Губернатор Хушан говореше на езика на Кралството приемливо, макар и със запъване, но все пак успя да вложи искрено озадачение във въпроса си.
— Отецът е вечен и по принцип отвъд нашето разбиране — отвърна Елеса, сдъвка хапка печено свинско и я прокара с щедра глътка от местното вино. То бе силничко, с дъх на плодове, който само отчасти прикриваше острия вкус на чист алкохол. Очите на Вейлин постоянно се отклоняваха към седящия в края на масата Норта. Той не говореше много с Алум и Семон от двете си страни и не проявяваше видим интерес към множеството бутилки, които се предаваха насам-натам.
Останалите гости бяха предимно старши офицери от градския гарнизон, професионални войници, които ценяха утехата на пиенето. Жената отляво на губернатора беше очебиен и елегантен контраст, облечена във фино бродирана синя коприна в тон със сапфирените обици, които носеше, и боята по клепачите ѝ. Хушан я бе представил само като третата си жена; явно тук не бе обичайно мъжете да съобщават имената на жените си на другите. На Вейлин му се струваше, че тя прилича на изящно изработен манекен, чертите ѝ бяха като порцеланова маска с почти неестествено съвършенство, устните ѝ бяха застинали в неизменна скромна усмивка, която се разшири само за миг при едно от изречените на висок глас остроумия на мъжа ѝ. Тя не ядеше нищо и отпи само една-две глътки вино. Вейлин можеше да ѝ обърне съвсем бегло внимание, ако не бе начинът, по който реагира на нея Ам Лин, когато зае мястото си. Каменоделецът се помъчи да го скрие, но Вейлин забеляза как гърбът му се изпъна от неловкост, когато спокойният поглед на жената се плъзна по него. Освен това Ам Лин прекара цялата вечер забил нос в яденето си, като отвръщаше само с кимания и мърморене на весело разговарящия Ерлин.
— Но не, той няма жена — добави Елеса, като потисна едно оригване. — Подобни земни идеи нямат смисъл, като се има предвид природата на Отеца.
— Тогава… — Хушан сбърчи вежди, още по-озадачен отпреди. — Как е станал отец на света без утроба, която да поеме семето му?
— Със силата на любовта си, която знае всичко и вижда всичко. — Елеса се ухили на губернатора и напълни отново бокала си. Дотук не показваше, че е обидена от дългия и скептичен разпит на Хушан относно догмите на тяхната вяра. Всъщност Вейлин отдавна имаше чувството, че нейната преданост към Църквата на Световния отец е в най-добрия случай бегла сянка на непоколебимата, пък макар и прагматична вяра на майка ѝ.
Хушан премигна и поклати глава, преди да повдигне вежда към Вейлин.
— Мисля, че намирах червените акули на Огнената кралица за по-разбираема идея от тази, че Небесата са дом на една-единствена всезнаеща душа.
— О, вуйчо ми е много над тези неща, милорд — каза Елеса. Премигна с размътените си очи и посегна пак към бокала си, разливайки капка-две от съдържанието, докато го надигаше към устата си. — Отецът, алпиранските богове — продължи тя и избърса устни с ръкава си, върху който остана петно, — мъдростта на древните писания, ведрината на молитвата. Всичко това е само тор за него. Майка ми обаче винаги му прощаваше. „Живот на загуби и скръб ще накара дори най-добрата душа да затвори сърцето си за божественото“, така казваше.
— Достатъчно пи — обади се Вейлин и спря ръката на Елеса, когато тя посегна отново към бутилката вино. Момичето се втренчи в него и в погледа ѝ се прокрадна част от старото непокорство, а устните ѝ помръднаха, сякаш се бореше с пиянския импулс да изрече някои без съмнение добре подбрани думи.
— Имаш да ми кажеш нещо ли? — попита той с мек тон, като срещна навъсения ѝ поглед. — Може би някое решение относно моето наставничество? С радост ще се откажа от всякакви по-нататъшни уроци, ако така искаш.
Тя сви ръката си в юмрук и я отдръпна от бутилката, а после сведе очи, макар и с явно усилие.
— Господин Семон! — извика Вейлин на младия бандит и той бързо се изправи.
— Милорд?
— Лейди Елеса е уморена. Моля те, придружи я до покоите ѝ. — Впери твърд поглед в Семон. — И се постарай да се върнеш бързо.
— Разбира се, милорд.
Елеса позволи на Семон да я хване за ръката, докато ставаше от мястото си. Поклони се сковано на губернатора и двамата излязоха с предпазлива крачка от трапезарията.
