— Искам го жив — напомни той на Чиен и хвърли поглед надолу, за да види как тя увива ръце около шията на другия и обхваща с крака кръста му, докато онзи се гърчеше и мяташе, все още крещейки от болка. Мъжът бе облечен изцяло в черни памучни дрехи, а лицето му бе скрито зад кожена маска.
Вейлин се обърна и се завъртя настрани, когато другарят на убиеца, освободил се вече от пречещото му одеяло, скочи напред и неясният ръб на почерненото острие на ножа му проблесна, щом го вдигна и замахна надолу. Мечът на Вейлин се стрелна и пресрещна ножа, който се плъзна по метала, за да опре в дръжката. Вейлин извъртя китката си и ножът отлетя в мрака. Собственикът му изсъска от страх и ярост. Второто явно надделя над първото, защото вместо да действа разумно и да се опита да избяга, той измъкна втори нож, затъкнат отзад на кръста му, преди бързо да се вцепени в смъртен спазъм, когато върхът на меча на Вейлин се плъзна между ребрата му, пронизвайки дробовете и сърцето му с майсторска точност.
— Не, свинеебецо!
Чиен бе пуснала първия убиец и бе смъкнала маската му. Сега го държеше с една ръка за рядката коса, а с другата — за брадичката, и го разтърсваше. Отпуснатото му пребледняло лице не реагираше и Вейлин бързо разбра, че в тялото му има не повече живот, отколкото в парцалена кукла.
— Отрова? — попита той, като приклекна до Чиен.
Тя разтвори със сила челюстите на мъжа, разкривайки непокътнати зъби и нито помен от кървавата пяна, която обикновено придружаваше доброволно взета отрова.
— Няма признаци за такава — каза Чиен и се приведе по-наблизо, за да помирише, после поклати глава. — Странно. Той се бореше, после усетих как сърцето му спря да бие. Не се забави преди това, просто спря.
— Хайде да видим дали си е довел по-приказливи приятелчета — каза Вейлин, стана и излезе на двора. Там намери Норта и Алум, застанали от двете страни на фонтана с оръжия в ръце. Елеса клечеше на вратата на стаята, където бяха сложили Ам Лин и Ерлин, със стрела на тетивата и лице, напрегнато от грубото събуждане от пиянски сън. Все пак не се оплакваше и хватката ѝ върху лъка бе твърда.
— Няма други гости тази вечер, братко — каза замислено Норта, оглеждайки покривите. — Май не те познават достатъчно добре, щом са пратили само двама.
— Не… — каза Ам Лин, появявайки се зад рамото на Елеса. Очите на каменоделеца бяха полузатворени, а главата му — кипната настрани, сякаш се мъчеше да долови някакъв далечен зов. — Не, не е това. Тази работа — той посочи тялото, виждащо се през вратата на Вейлин — е била само пакост, за да те разсее.
— От какво? — попита Норта.
Челото на Ам Лин се сбърчи съсредоточено.
— Червените разузнавачи — каза той и очите му се отвориха рязко. — Те са истинската мишена… или по-точно един от тях. Тази нощ песента е силна, но неясна.
— Семон — промълви Елеса с нескрита тревога. Вейлин бе заповядал на бандита да се покатери по стената на двора и да стигне по покривите на имението до казармата, за да предупреди Шо Цай за възможността от предстояща атака. Това бе преди повече от час, а все още не се бе появил нито капитанът, нито някой друг от Червените разузнавачи.
— Остани тук — каза Вейлин на Елеса и когато тя понечи да протестира, посочи Ам Лин и Ерлин и добави: — Пази ги. — После даде знак на другите да го последват, отиде до вратата и я отвори рязко. Прекрачи през труповете на двамата стражи отвън и хукна по коридора.
Преброи още десетима убити стражи, осеяли плочите на двора, който делеше къщата на губернатора от ниската двуетажна постройка на казармата. Всеки войник бе пронизан в шията с арбалетна стрела или гърлото му бе прерязано от ухо до ухо. Шумът на битката се усили, когато се приближиха и намериха труповете на още убийци в черно в купчината мъртви войници, задръстили входа. Вейлин различи два трупа в червена броня и извлече известна утеха от факта, че поне са имали време да се въоръжат преди нападението. Изглеждаше, че младият Семон може и да е пристигнал навреме.
Като прескочи телата, откри, че вътре цари мрак с изключение на сиянието на няколко паднали фенера, чиято немощна светлина озаряваше още трупове и размазана по стените кръв. Вейлин се втурна по широкия коридор, привлечен от познатите звуци на битката: крясъци и викове, смесващи се със звъна на стомана.
Когато се приближи до една разбита двукрила врата, едно тяло в черно внезапно рипна и се завъртя към него с извит меч в ръка. Той се приведе под удара и посече крака на убиеца. Мъжът реагира с впечатляваща бързина, явно недосегаем за болката в раната, и се завъртя пак, замахвайки бързо нагоре към слабините на Вейлин. Той отстъпи извън обсега на меча, вече изнесъл своя назад за ответен удар към лицето на мъжа, което се оказа ненужно, защото окървавеният връх на меча на Норта щръкна под брадичката на убиеца.
— Трудни копеленца са, а? — рече той, като измъкна меча си и остави трупа да падне.
