Вейлин изрита от пътя си останките от вратата и влезе в голяма трапезария, където се водеше яростна битка сред хаос от преобърнати маси и мъртви или умиращи мъже. Червените разузнавачи се бяха събрали в накъсана, но здрава линия, а до тях бе далеч по-зле организираната група на войниците от гарнизона. Общо наброяваха петдесетина души, но се биеха с близо два пъти по-многоброен противник. Вейлин видя Шо Цай в центъра на Червените разузнавачи: крещеше заповеди с окървавен меч в ръка, който не спираше да свисти със смъртоносна точност, докато отбиваше непрестанните атаки. До него стоеше Семон и мушкаше трескаво с едно от двуметровите копия, предпочитани от далекозападните войници. Цай Лин бе по-наблизо, в края на формацията, където, изглежда, се бе струпал врагът. Дай-ло се биеше с двама убийци едновременно и бронята му бе обляна в кръв, макар че ако се съдеше по ловкостта и бързината на движенията му, Вейлин се съмняваше, че е ранен.
Докато Вейлин скъси разстоянието помежду им, дай-ло вече бе видял сметката на единия убиец и бе осакатил другия, който стоеше на колене и с безмълвен шок гледаше кръвта, швиртяща от чуканчето на китката му. Но се съвзе сякаш неестествено бързо, надигна се отново на крака и измъкна нож, който се приготви да метне към Цай Лин, обърнал се вече към нови трима неприятели.
Вейлин посече едноръкия, преди да е успял да хвърли ножа, изрита трупа настрани и застана отляво на Цай Лин. Тримата пред тях поспряха за момент и Вейлин почувства общото им неизречено решение, преди да се хвърлят вкупом напред. Той избегна едно мушкане и замахна с меча си към очите на убиеца, като последва това с юмручен удар в гърдите му, когато онзи вдигна ръка да парира меча. Бе прецизно насочен удар в гръдната кост, който можеше да прати човек в безсъзнание, ако бъде нанесен достатъчно силно. Този обаче остана зашеметен само за миг и изсумтя силно, преди да приклекне и да се хвърли напред, хванал с две ръце меча и насочил го към корема на Вейлин. Вейлин отстъпи встрани и се завъртя на едно коляно, готов да посече към краката на убиеца, но преди да го направи, копието на Алум се заби в корема му. Мъжът залитна, а ловецът измъкна копието, хвана го по-добре и нанесе смъртоносен удар в шията му с такава сила, че разсече врага си от ларинкса до гръбнака.
Мореската изблъска с рамо падащия труп и копието му мушна отново, този път в бедрото на единия от мъжете срещу Цай Лин. Дай-ло се възползва максимално от това разсейване, пристъпи напред и замахна с меча си в плавна дъга, която сряза гърлата и на двамата нападатели.
— Строй се в линия! — извика Цай Лин към близка групичка войници от гарнизона, които бяха заети да кълцат един частично разчленен труп. — Ако благоволите да пазите лявата ми страна, почитаеми господине… — обърна се дай-ло към Алум, който явно не го чу, защото се хвърли сред убийците, като въртеше копието си наляво и надясно.
— Не мисля, че той си пада особено по тактиката — отбеляза Норта. Вдигна меча си, кимна към вече бясното меле и повдигна вежда. — Ще се включим ли?
Вейлин кимна и двамата се хвърлиха след Алум. Както Вейлин бе забелязвал и преди в моменти като този, колкото по-разгорещена ставаше битката, толкова повече сякаш се забавяше времето. Звуците и усещанията изчезнаха, когато умът и тялото му се съсредоточиха върху нуждата да убива и да оцелее. Двамата с Норта се движеха заедно, както се бяха учили да го правят преди толкова много години, опрели гръб в гръб, а мечовете им разсичаха плът и кости с непрестанни вихрени удари, докато се виеха в смъртоносен танц през разстроените редици на убийците.
Въпреки хаоса, предизвикан от тяхната атака и яростта на Алум, Вейлин не забеляза никакъв признак на паника сред враговете им, които реагираха на тази нова заплаха с единство, което му напомни за воларианските войници-роби. Те отстъпиха от Червените разузнавачи, за да образуват плътна защитна групичка по средата на трапезарията. Поредица от излаяни заповеди на Шо Цай скоро накараха Разузнавачите и оцелелите войници да образуват кръг, с наведени копия и мечове, и да започнат да настъпват за последния удар.
Вейлин чу зад себе си гърлен вик и се завъртя тъкмо навреме, за да види как Чиен измъква своята тояга-меч от корема на убиец, преструвал се досега на мъртъв, който изведнъж се бе надигнал и се бе опитал да забие кама в гърба на Цай Лин. Дай-ло ѝ благодари със скован и доста кратък поклон, преди да отиде да застане до баща си.
— Арбалети, дай-шин? — попита той и кимна към все по-сгъстяващата се групичка убийци.
— Мъртвите не говорят — отвърна капитанът. — А аз жадувам да се срещна с човека, който е организирал това посрещане.
Сякаш в отговор на това скупчените убийци изведнъж застинаха неподвижно, без дори да дишат. После рухнаха като един, а оръжията се изплъзнаха от безжизнените им ръце и издрънчаха на пода. Шо Цай отиде бързо до най-близкото тяло и го провери за пулс или движение, после изруга, щом не откри нищо. Бърза проверка на още няколко тела даде същия резултат.
