Капитанът се раздвижи прекалено бързо, за да има Вейлин някакъв шанс да го спре. Скочи високо, вдигнал меча си, и замахна с него в светкавична дъга, докато се приземяваше в басейна. Вейлин видя как очите на Хушан премигнаха любопитно за последен път, когато главата му се търкулна от раменете. Кръв обагри плочките и двата трупа рухнаха във водата, преплетени в смъртта.
— Той все още имаше какво да ни каже! — изръмжа Вейлин на Шо Цай, докато той се надигаше от басейна и от бронята му се стичаше алена вода. Без да отговори, капитанът тръгна към вратата.
— Какво имаше предвид Хушан? — попита Вейлин, като му препречи пътя. — За променянето на миналото.
— Нямам представа — отвърна Шо Цай. — Просто бълнуване на увреден мозък. Каквото и да е направила с него тази вещица, явно то е помътило разсъдъка му.
— Той спомена Храма на копията — каза Вейлин. — Където ти си учил някога. Мисля, че е време да науча повече за това.
Лицето на Шо Цай, нашарено с кръвта на губернатора, потръпна и той отвърна на втренчения поглед на Вейлин, преди гневът му внезапно да се оттече.
— Моите благодарности за помощта ви тази нощ — каза и избърса меча си, преди да го плъзне в ножницата. — Но няма какво повече да обсъждаме. Освен това, след като губернаторът е мъртъв, имам много работа за вършене.
Приведе глава в съвсем кратък поклон и заобиколи Вейлин, преди да излезе.
Бяха им нужни само няколко минути в компанията на заместника на губернатор Хушан, за да разберат защо, за разлика от командира на градския гарнизон и няколко други високоуважавани чиновници, той не бе привлякъл острието на някой убиец предната нощ.
— Губернаторът… изменник? — Заместник-губернатор Нешим избърса челото си с копринена кърпичка. Също като Хушан той бе със северняшки произход, с подобно широкоплещесто телосложение, което донякъде противоречеше на не твърде решителния му характер. — Третата му жена — вещица? Това без съмнение е невъзможно.
— Не, почитаеми господине, не е — каза му Шо Цай, чието търпение явно започваше да се изчерпва. — Губернатор Хушан е заговорничил със сътрудница на сталхастите срещу Достопочтеното кралство.
— Но тя винаги беше толкова… мила. Три години, откакто той я доведе при завръщането си от един северен патрул; каза, че била робиня, спасена от лапите на диваците.
— Три години — промърмори Вейлин. — Предостатъчно време, за да се подготви почвата за тяхното нападение. Събират информация за здравината на градските укрепления, напълват града с убийци под нейно командване. Изглежда, Мрачния меч е внимателен и търпелив.
— Мрачния меч — повтори заместник-губернатор Нешим и кърпичката се зае да попива отново челото му с подновена енергия. — Значи той идва? Войната наистина е близо?
— Както вече ви обясних — каза Шо Цай. — Обясних ви също, че сега титлата губернатор и всичките ѝ отговорности лягат върху вас.
— Върху мен? — Нешим задъвка крайчето на кърпичката, която някак си се бе озовала в устата му. — Наистина ли?
— Да, губернаторе. — Капитанът скръцна със зъби и се насили да се усмихне. После потъна в очакващо мълчание, което Нешим, изглежда, нямаше желание да запълва, а вместо това продължаваше да дъвче втрещено кърпичката си.
— Може би — намеси се Вейлин — на губернатора ще му е по-лесно да формулира заповедите си, ако получи пълна картина на настоящата ситуация. — Той знаеше, че подобна намеса вероятно представлява грубо нарушение на етикета, но всеки час, прекаран в този град, означаваше, че Шерин ще се отдалечава все повече от обсега му. Тази сутрин Ам Лин му бе съобщил, че в песента му се е появила слаба, но доловима предупредителна нотка.
— Тя продължава да се движи на север, братко — бе казал каменоделецът. — Но опасността, която я грози, расте от ден на ден.
Леко раздразнение пробяга по лицето на Шо Цай, преди той да въздъхне и да се обърне към другия човек в стаята — мъж с простовати черти, облечен в желязносивата броня на местните войници.
— Подкомандир Дешай — каза Шо Цай и направи поклона, който се изискваше от офицер, обръщащ се към по-висшестоящ. — Доколкото разбирам, сега отбраната на града е във ваши ръце. Може би имате да докладвате нещо на губернатора?
Дешай кимна сковано и Вейлин различи у него степен на разбиране, която далеч надхвърляше новопридобития му чин. Един подкомандир беше по-висш от капитан, но този капитан имаше благоразположението на Търговския крал.
— Снощи загубихме над сто души — каза Дешай на губернатора. — Повече от половината от тях бяха офицери и старши сержанти. Останалите бяха предимно умели стрелци и инженери. Освен това бяха нанесени щети на главния шлюз, където каналът се свързва с Черната вена, което означава, че ще ни е трудно да придвижваме товари с нормална бързина, докато не бъде поправен.
