Зората се бе разпукала, за да обагри повърхността на езерото в бледорозово под остатъците от мъглата, и бе лесно да се различи какво е привлякло интереса на Алум. Облак дим се издигаше от една горяща лодка на около миля от тях. По размери приличаше на съда на Рака, но изглежда, се носеше на дрейф, пламъците лижеха платното ѝ и покриваха палубата от носа до кърмата. Зад нея Вейлин можеше да различи гъмжило от други лодки — две големи като първата и множество по-малки, скупчени гъсто около тях. Придружаващите сцената звуци бяха тихи, но ушите на Вейлин бяха добре настроени да долавят виковете на борба и ужас.
— Сребърната нишка — обади се Рака откъм румпела. Говореше на Чиен и двамата наблюдаваха далечната бъркотия с професионално презрение. — Или каквото е останало от тях в наше време. Заели са се да грабят селяните, бягащи на юг. Отдавна не съм виждал толкова много от тия копелета на едно място. Все пак три лодки, пълни с невъоръжени селяндури, вероятно са били прекалено апетитна плячка, за да я подминат.
— Какво ще правим, вуйчо? — попита Елеса, като се появи на палубата с лък в ръка.
— Нищо, момиче — каза Чиен, преди да хвърли поглед към Рака. — По-добре да се отклоним на изток за известно време. Няма нужда да привличаме внимание.
— Не можем просто да изоставим тези хора — настоя Елеса, местеше поглед между Вейлин и Чиен. — Вуйчо?
Беше му тежко да гледа съмнението и объркването ѝ, но писъкът бе този, който го накара да вземе решение. Изпълнен с болка и отчаяние, той се надигна от обкръжените лодки и отекна над водите като боен рог, жален и неустоим в своя зов. Вейлин се обърна към Норта и двамата си размениха безмълвно кимване.
— Остани при лорд Норта — каза Вейлин на Елеса. — Той ще ти каже къде да се целиш. Господин Семон, пазете ми гърба, ако обичате.
Младежът затегна колана с меча си и се изпъна.
— Разбира се, милорд.
— Откарай ни там — каза Вейлин на Рака на чу-шин и кимна към лодките.
Лодкарят премигна, изненадан за момент от свободното боравене на Вейлин с думите, после се засмя презрително.
— Само аз командвам тази лодка, чужденецо…
Устата му се затвори, когато Вейлин пристъпи към него, извади ловджийския си нож и го притисна към дебелата му шия — всичко това направено плавно и без колебание, което предотврати всякаква реакция.
— Това не е мъдро — обади се Чиен с натежал от предупреждение глас. — Алената лента има договор със Сребърната нишка…
— Аз нямам. — Вейлин притисна ръба на острието по-силно към шията на Рака и ноздрите на мъжа се издуха от ярост и страх. — Откарай ни там. Веднага.
Лъкът на Норта запя веднага щом скупчените лодки навлязоха в обхвата им. Първата му стрела описа висока дъга и се заби в гърба на един мъж на предната палуба на най-близкия съд. Той бе лесно разпознаваема мишена, защото бе зает да къса дрехите на някаква бясно съпротивляваща се жена, преди стрелата да го улучи. Тъкмо нейните писъци бяха стигнали до Вейлин — писъци, които утихнаха, когато нападателят ѝ се надигна и се олюля, опитвайки се напразно да достигне стрелата, стърчаща от гърба му. Стрелата на Елеса го улучи в гърдите и го събори във водата.
— Това решава нещата — каза Чиен с горчиво примирение и надигна тоягата си. — Трябва да ги избием до един — обърна се към Рака. — Ако вестта за това стигне до братята им, ще започне война.
Лодкарят кимна неохотно, все още вперил очи в очите на Вейлин.
— Това вече не е необходимо — изграчи той и сведе очи към ножа, все още притиснат към гърлото му.
Вейлин изсумтя доволно, прибра ножа в канията на колана си и се обърна да погледне към бързо приближаващия се хаос. Докато се носеха към него, пламъците, обхванали по-голямата лодка, се издигнаха още по-нависоко, образувайки още по-гъст облак дим, който лиши Норта и Елеса от нови мишени. Семон и Алум работеха с греблата, за да скъсят разстоянието, а ушите на Вейлин доловиха дружния звън на множество арбалети, стрелящи едновременно.
— Залегни! — викна Норта и се просна на палубата, докато градушка от стрели излетя от дима, за да засипе лодката. Елеса изруга, когато една закачи ръкава ѝ.
— Само драскотина — каза, докато Вейлин оглеждаше раната. Кървеше много повече от обикновена драскотина и щеше да се нуждае от зашиване, но сега нямаше време за това.
— Тук все още има работа за вършене — каза ѝ той и кимна към кърмата.
Тя се намръщи на безизразния му тон, но както ѝ бе станало навик в последно време, запази отговора си за себе си. Сложи стрела на тетивата, подаде се, изпъна лъка и стреля, и веднага се скри отново, когато три арбалетни стрели изсвистяха над главата ѝ.
— Е, един по-малко — каза Елеса спокойно.
— Алум — каза Вейлин и тръгна към носа. — Ще бъдеш ли така добър да дойдеш с мен? Господин Семон, остани тук и се грижи за господин Ерлин. Освен това… — Той млъкна и хвърли поглед назад към Рака, преди да го върне към Семон. — Погрижи се нашият капитан да не реши да ни напусне.
— Както наредите, милорд.
