Тя хвърли блеснал уплашен поглед към приближаващите се бандити и кимна, отиде до люка и повика децата отдолу. Докато изкарваше хленчещите дребосъчета на предната палуба. Вейлин слезе в трюма, за да вземе колкото стомни може да носи.
— Ще пием за нашата собствена смърт ли? — поинтересува се Алум с объркана усмивка, докато гледаше как Вейлин отпушва една стомна. Проследи го как откъсна ивица груб плат от един чувал със зърно, изля малко нафта върху нея, за да я напои, и я натъпка в гърлото на стомната. После, като видя езиче пламък, ближещо едно въже, поднесе стомната към него, за да запали напоения парцал.
— Предполагам, че ти имаш по-добър прицел за тази работа — каза Вейлин и подаде горящата стомна на Алум.
За секунда мореската изгледа със съмнение стомната, преди да повдигне вежди с разбиране. Взе я от Вейлин, изправи се, приведе се за момент, за да избегне мигновения залп от арбалетни стрели, а после се надигна отново. Замахна бързо през рамо и запрати стомната във въздуха. Импровизираният фитил оставяше огнена диря, докато стомната летеше към приближаващите се бандити. Падна право по средата на челната лодка и избухна в ярко кълбо от жълт пламък. Надигнаха се писъци, когато хората в нея се замятаха в лумналия пожар, биеха с ръце по пламъците, които прояждаха дрехите и стигаха до плътта отдолу. Само след секунди лодката бе празна и се носеше неуправляемо, а водата около нея бе пълна с пляскащи мъже и издигащ се дим.
— Хитър си като чакал — каза одобрително Алум и протегна ръка за нова стомна.
Двамата заработиха в постоянен ритъм — Вейлин приготвяше стомните, а мореската ги мяташе с непогрешима точност. За няколко минути хвърли шест и водата вляво от тях се изпълни с пищящи мъже и горящи лодки. Вейлин видя как двата оцелели съда бързо обърнаха и изчезнаха в дима, като бандитите белязаха оттеглянето си с крещене на множество яростни обиди и прощален залп от арбалетни стрели, никоя от които не улучи.
Всяко победно чувство обаче се изпари, когато Вейлин чу звън на метал откъм лодката на Рака. Един от четирите бандитски съда, отделили се от групата, се носеше неуправляемо, хората от екипажа му бяха набучени със стрели и лежаха мъртви или умиращи. Но останалите три бяха успели да доведат атаката си докрай и десетина бандити се бяха прехвърлили на лодката на Рака с оръжия в ръце. Вейлин видя как Елеса нанася силен ритник в главата на един, отхвърляйки го обратно през борда. После избегна посичащия удар на друг и мъжът умря от мушването на меча на Норта секунда по-късно.
Предупредителен вик се надигна в гърлото на Вейлин, като видя как двама бандити изскачат зад брат му, но заглъхна, когато зад тях се появи Чиен. Тя вдигна тоягата над главата си и я завъртя, при което дървеният прът се раздели и лъсна еднометрово стоманено острие. После ръката на Чиен сякаш се превърна в размазано петно и острието проблесна, докато тя се отпускаше на едно коляно. Двамата бандити залитнаха назад и паднаха, кръв шурна от почти еднаквите срезове на вратовете им.
В следващия миг Чиен се завъртя към кърмата, където Вейлин можеше да види как Семон и Рака трескаво отбиват главната група атакуващи. Семон бе успял да убие един и мечът му бе почервенял до дръжката, докато парираше ударите на враговете си. Останалите бяха възпирани от Рака, който се бе въоръжил с брадва и я размахваше с бързина, която говореше повече за сила, отколкото за умение.
Чиен скочи сред оцелелите бандити и сега сякаш цялото ѝ тяло се размаза, когато острието ѝ забляска отново. Само след секунди всичко бе свършило: трима бандити лежаха мъртви, а единственият оцелял стоеше на колене с празни ръце и навел глава чак до палубата в явен знак, че се предава. Вейлин видя как устните на Чиен помръднаха, може би в извинение, преди да забие върха на острието си в основата на черепа на коленичилия мъж.
— По-бързо! — извика тя на Вейлин, подканвайки го с припрени жестове, преди да посочи с окървавената стомана към бягащите лодки. — Трябва да довършим останалите.
— Сталхастите дойдоха за първи път миналата пролет. — Името на слабата жена беше Ан-Джин и тя говореше с акцент, много различен от този на Чиен, в гласа ѝ имаше мекота, която не подхождаше на разказваната от нея история. Беше родом от някакъв хълмист район близо до северната граница и сега седеше на кърмата с петте си деца и обясняваше как тя и съселяните ѝ били принудени да напуснат домовете си.
— Тогава бяха само стотина — продължи тя. — Отмъкнаха нафтата, която вадим от земята, и някои от младите, като убиха всеки, който опита да се съпротивлява.
— Значи това е била единствената им цел? — попита Вейлин. — Грабежи и убийства?
Тя поклати скръбно глава.
— Те дадоха да се разбере, че това е само първото от много нападения. Казаха ни, че техният бог е добил плът и сега язди начело на ордата им. Скоро щял да връхлети на юг, за да заграби всички богатства на Търговските крале. Докато крадяха и убиваха, се смееха, но когато заговореха за своя бог, нямаше смях. Всеки се кланяше, щом изричаше името му, и то бе произнасяно шепнешком.
