Вейлин приклекна зад дебелия дървен блок, който се издигаше от носа. По него имаше много стари белези, вероятно в резултат на случаи като този. Вейлин изчака носът да се чукне в друг корпус, след което стана и се метна на палубата на съседната лодка, като пътьом изтегли меча от гърба си. Вдясно от него някакъв мъж веднага изскочи от дима, вдигнал високо над главата си оръжие с широко острие, което приличаше на сатър. Стрелата на Елеса звънна покрай ухото на Вейлин и се заби в гърдите на мъжа, преди да е успял да нанесе удар, като го прониза от гръдната кост до гръбнака. Вейлин прекрачи бързо издъхващия и вдигна меча си навреме, за да парира мушкането на едно закривено копие, което се стрелна от зловонния мрак.
Мъжът отдръпна копието и опита пак, като този път го насочи със замах към очите на Вейлин. Беше бърз и явно опитен, а смръщеното му разярено лице бе оцапано с кръв от скорошното клане, но гневът го правеше непохватен. В замаха му имаше прекалено много енергия, което накара оръжието да опише широка дъга, след като пропусна целта си, и остави лицето и шията му оголени. Ударът на Вейлин го разсече от брадичката до челото и обезобрази вече кървавата му физиономия. Той обаче остана вкопчен в живота и се дръпна назад, като пръскаше кръв и ломотеше в паника. Мятането му донесе полза с това, че възпря четирима от другарите му, които се опитваха да нападнат новодошлия, но бяха принудени да избегнат размахваното му напосоки копие. Това забавяне бе достатъчно за Норта да убие двама от тях с по една точно насочена в гърдите им стрела. Трети бандит изруга и изблъска настрани своя все още мятащ се другар, така че онзи падна през перилата в езерото.
Алум се хвърли на пътя на двамата оставащи бандити, когато те подновиха атаката си. Копието на мореската се превърна в размазано петно, когато той го завъртя първо наляво, а после надясно, за да разпори гърлото на единия и да среже дълбоко ръката на другия. Мечът на мъжа падна от безчувствените му пръсти, той изкрещя от болка и ярост, обърна се и се опита да избяга в дима, но рухна мъртъв, когато метателният нож на Вейлин го улучи между плешките.
— Моля ви…
Жената от предната палуба се свиваше в краката му. Бе притиснала разкъсаните си дрехи към слабичката си фигура. Вейлин трепна при вида на гръбнака ѝ — кокалчетата стърчаха от стопената от глад плът. Явно жената бе страдала много още преди да стане жертва на бандитите.
— Не се надигай — каза ѝ Вейлин, приклекна и сложи ръка на рамото ѝ. — Още не е свършило.
Тя поклати глава и го погледна. Лицето ѝ бе изпито от лишения, веждите ѝ бяха смръщени по-скоро от смайване, отколкото от страх.
— Товарът — каза тя и посочи една пролука между дъските на палубата. — Ако пламъците стигнат до него…
Вейлин надзърна между дъските и видя някакви големи глинени стомни, както и няколко чифта ярки очи, взиращи се от мрака. Като се приведе по-наблизо, различи сгушените фигурки на деца, всичките мършави като коленичилата до него жена.
— Какво е това? — попита я той и посочи стомните.
— Нафта. Носим я от вкъщи, по целия път. Мъжът ми каза, че с нея ще си купим нов дом. — Тя нададе горчив смях, който бързо се превърна в кашлица. Вейлин изду ноздри и подуши дима, и осъзна, че в него има гъст маслен дъх, много различен от дървесния дим. Спомни си как внезапно бе лумнал огънят, обхванал първата лодка, огледа бързо палубата и видя няколко пламъчета по въжетата и дървото.
— Алум — каза той и се надигна. — Трябва ни вода…
— Вуйчо!
Викът на Елеса привлече погледа му на изток точно навреме, за да види десетина малки лодки, изникващи от дима, всяка с петима или повече души, мнозина от които се целеха с арбалети право в него. Той се хвърли на палубата и чу глухите удари на забиващи се в дървото стрели. Когато залпът спря, се огледа за жената и я видя невредима, сгушена до един чувал със зърно. Чу приглушена ругатня и погледна към Алум. Ловецът се мъчеше да увие един парцал върху порезна рана на предмишницата си.
Откъм бандитите се донесе хор от гневни викове и Вейлин се надигна, за да види как един от тях се катурва в езерото със стрела в шията. Бързо последваха още стрели, когато Норта и Елеса, вече с предостатъчно мишени на разположение, започнаха непрекъснат обстрел. Още трима бандити паднаха, преди четири лодки да се отделят от групата; гребците им се трудеха усърдно, за да ги изравнят с лодката на Рака. Останалите продължиха към Вейлин, докато арбалетчиците трескаво се мъчеха да презаредят оръжията си. По негова преценка двамата с Алум скоро щяха да се изправят лице в лице срещу трийсет или повече бандити. Макар че Вейлин Ал Сорна от легендата дори не би се изпотил при такова съотношение на силите, никога не бе стигал до безумието да вярва в собствената си легенда.
Погледът му се насочи към стомните с нафта долу и в ума му изникна една идея — урок, който сестра му веднъж бе дала на воларианците.
— Качи децата си на палубата — каза той на жената. — Бъдете готови да скочите на нашата лодка, когато ви кажа.
