Несигурността в гласа ѝ накара Вейлин да спре по средата на загребването. Той стана и се обърна към носа, без да обръща внимание на лаещата заповед на Рака да продължава. Видя някакъв много голям силует, който изникваше от мъглата на няколкостотин крачки от тях. Наистина бе по-скоро кораб, отколкото лодка. Водата се надигаше пред тъмния му корпус, докато той пореше езерото, тласкан напред от по десетина гребла от двете си страни. Вместо едно платно имаше три и на най-предното бе изрисуван с бяло символ, който Вейлин бе видял за последно когато посланик Кон представяше акредитивните си писма: печатът на Търговския крал Лиан Ша.
Видя на предната палуба на кораба мъже, облечени в червено, с вдигнати и изпънати лъкове. Докато гледаше, те стреляха като един и облакът стрели описа висока дъга, преди да се изсипе върху двете лодки на бандитите. Повърхността на езерото кипна от падащите стрели, които покриха и двете лодки толкова нагъсто, че със сигурност нито един бандит не оцеля.
— Небесата отново дрискат върху мен! — изруга Рака и налегна силно румпела, като същевременно теглеше въжето, управляващо платното. Лодката покорно се наклони надясно и се заклати за момент, преди да се стабилизира. — Връщай се на греблото си — нареди рязко на Вейлин. — Ако успеем да стигнем до брега навреме… — Гласът му заглъхна, а очите му се разшириха, щом зърнаха нещо на запад. Вейлин се обърна и видя още три лодки да изплуват от мъглата. Бяха по-малки, но имаха множество гребци и носеха на платната си същия символ. Беше очевидно, че се движат прекалено бързо, за да могат да им се измъкнат.
Ръката на Рака падна от румпела и той се обърна към Чиен и каза кисело:
— Черния възел?
Тя кимна и устните ѝ помръднаха в нещо средно между усмивка и гримаса.
— Правилото е ясно — каза тя и в гласа ѝ се долавяше само лека извинителна нотка.
— Ако не съм го казвал досега — започна лодкарят, — винаги съм намирал твоята компания за извънредно неприятна…
Тоягата на Чиен се раздели с щракване и острието го резена през гърлото. Рака се свлече на колене, гъргорейки, докато кръвта бликаше от зейналата рана под брадичката му. Строполи се по лице на палубата и след няколко потрепервания замря.
— Вас може и да ви пощадят — каза Чиен на Вейлин. Кимна към Ан-Джин, която се свиваше уплашено, стиснала ужасените си деца. — Кажи им, че тези са били наши пленници, и може да пощадят и тях.
Тя си пое дълбоко дъх, хвана меча си на обратно и опря върха му току под гръдната си кост, стиснала зъби в очакване на пронизването. Вейлин замахна, преди да успее да забие оръжието в себе си, и я улучи с кокалчета на пръстите си току под носа. Главата ѝ се отметна назад и тя се олюля, но очите ѝ намериха сили да го изгледат с чиста омраза, преди да се свлече в безсъзнание на палубата.
— И сега какво? — попита Норта в последвалото мълчание.
Вейлин повдигна въпросително вежда към Ерлин, който му отвърна с немощна усмивка.
— Ние се съюзихме с престъпници — каза той. — Освен това се притекохме на помощ на контрабандисти и пътувахме без разрешение през владенията на Търговския крал. Всички тези провинения се наказват със смърт.
Вейлин погледна бързо приближаващата се лодка с размери на кораб, която скъсяваше разстоянието с всеки замах на множеството си гребла. Вече бе достатъчно близо, за да забележи, че всички стрелци на предната палуба са сложили стрели на тетивите, макар че още не бяха вдигнали лъковете, което му донесе мъничко утеха.
— Оставете оръжията — каза той, разпаса собствения си меч и го остави да падне на палубата. После се качи на покрива и направи прецизно премерен поклон към приближаващия се съд, с глава наведена съвсем малко и гърдите само леко наклонени напред, а ръцете вдигнати на нивото на кръста му и разперени встрани. Ерлин го бе научил на този поклон на „Морска оса“ като подсигуровка за подобни случаи: това бе поздравът на благороден посланик към двора на Търговския крал. Несигурността му в ефекта от този жест не бе разсеяна от спонтанната вълна смях, долетяла откъм стрелците на предната палуба.
— Това явно не е добър знак — промърмори Норта, преди носът на кораба на Търговския крал да се забие в корпуса на лодката и да изпопадат на палубата.
