— Съвсем прост всъщност — отвърна той. — Попита ме: Какво е бог?
— А отговорът?
— Всичко с времето си, кончето ми. — Той се засмя и пришпори коня си в галоп. — Всичко с времето си.
Големият удар на Келбранд за осигуряване на господството му над Хаста дойде на следващата пролет, когато той убеди другите скелтири да му отстъпят контрола над могилите си. Келбранд отдавна разбираше, че истинското богатство на сталхастите се крие в могилите, откъдето черпим желязото си и топим стоманата си. Всяка могила си има собствена група колиби и работилници, където робите се трудят, за да създадат от метала оръжия и брони, докато други работят в конските заграждения, където отглеждаме най-добрите коне на света. За този труд отдавна се смята, че е под достойнството на родените в Хаста. Всъщност набезите, които правехме срещу южните земи, често бяха породени от нуждата да попълним работната си сила, защото робите са склонни да умират само след десетина години полезна употреба. Цялото това начинание несъмнено вършеше работа за производство на висококачествена стомана, но в същото време бе ужасно неефикасно.
— Всеки сезон трябва да оставяте половината си воини, за да пазят могилите ви и да бичуват робите ви — обясни Келбранд на събраните скелтири. — Ако искаме някога да стигнем до Златното море, това трябва да се промени. Оставете могилите си в мои ръце. Те все още ще са ваши, всички роби и стомана ще са ваши, но аз ще ги надзиравам и печалбите ще са големи.
— Но кой ще ги пази? — попитаха скелтирите. — И кой ще бичува робите?
— Скоро сталхастите ще се обединят — отвърна Келбранд. — И няма вече скелд да краде от скелда. Що се отнася до робите… — Той направи пауза и помня как тънка усмивка заигра по устните му, когато наведе глава и промърмори нещо на езика на южните земи, непознат за никой от присъстващите, освен мен. — Кой бог има нужда да бичува поклонниците си? — Усмивката изчезна и той вдигна отново глава и изписа на лицето си решителното мръщене, което се очаква от един скелтир, преди да отговори: — Те ще започнат да се боят от самия вид на Мрачния меч много повече, отколкото от целувката на вашите бичове.
Имаше възражения, разбира се, надигнаха се някои гласове на порицание към човека, който нарушава вековните традиции и ни отклонява от пътя, предначертан от Невидимите преди безброй години. Това принуди Келбранд да участва в нова кратка поредица от битки и предизвикателства и след още една година всички могили бяха в негови ръце.
