Келбранд не обърна внимание на коленичилия воин, а вместо това отиде при роба и се наведе да развие бича от глезена му.
— Ранен ли си? — попита го на южняшкия език, докато мъжът го зяпаше с ужас и неразбиране. — Сестро — извика Келбранд към мен с глас, натежал от състрадание. — Донеси вода!
Подчиних се без колебание, вече свикнала със склонността на брат ми към неочаквано театралничене. Отидох до най-близката каца, загребах вода с една кофа и я занесох на Келбранд, а после загледах как той поднесе с шепи течността към устата на роба. Видях кървящите ожулвания по челото и крайниците на мъжа, достатъчно дълбоки, за да оголят мускулите под кожата. Подобни рани обикновено биха довели до бърза екзекуция, защото щяха да го направят нетрудоспособен за няколко дни.
— Не се страхувай — каза Келбранд на роба, като загреба още вода и му я поднесе. После стана и повика двамата воини, които ни бяха придружавали през копторите.
— Препуснете към нашия лагер и доведете лечителя!
— Лечителя? — попита объркано воинът, който бе нанесъл наказанието. Случката бе привлякла вниманието на няколко от събратята му и аз скрих опасенията от лицето си, когато се озовахме в кръг от обикалящи ездачи. Всичките бяха вотени, до неотдавна свирепи и омразни врагове на ковите. Аз обаче не виждах в тях агресия, само също толкова дълбоко неразбиране.
— Какво беше провинението на този човек? — попита Келбранд коленичилия воин.
— Той срещна погледа ми, местра. Полага се смърт за роб, който погледне в очите човек, роден в Хаста. Така са отредили жреците.
— Не ми говори за жреци — изръмжа Келбранд и лицето му почервеня. Видях го как демонстративно се овладя, вдиша дълбоко и прокара трепереща ръка през косата си. — Вината не е твоя — каза той тихо, сякаш обзет от внезапно осъзнаване. — Твърде дълго онези, които стоят между Хаста и Невидимите, са ни водили по неверния път.
Безпокойството ми се усили, когато видях как воините се споглеждат несигурно. За щастие Келбранд винаги бе майстор в това да не допуска мислите на публиката му да се спират върху неудобни идеи.
— Не сте нужни повече тук — каза им той. — Върнете се във вашия скелд. Ловувайте, упражнявайте уменията си, учете младите. Кажете на всички, че голямата езда до Златното море ще започне скоро.
— Но… — започна един от воините и посочи към кариерите. — Робите, местра-скелтир.
