— Търсач ли? И какво ще търся?
— Колко хиляди души живеят в сянката на Юмрука? Колко още ще намерим при другите могили?
Свих уморено рамене.
— Много, предполагам.
— Да, много. И сред толкова много не е ли разумно да предположим, че има и други като теб?
Умората ми се изпари, когато ме осени разбиране, което се смени с растящо безпокойство.
— Искаш да издиря роби с Божествената кръв?
— Вече не използваме тази дума, скъпа сестричке. Но да. Ще ги намериш и ще ги доведеш при мен.
Сведох поглед, понеже безпокойството ми се смени със страх.
— Вечните закони повеляват…
— Всеки извън Хаста, у когото се открие Божествената кръв, да бъде убит, знам. — Доловил страха ми, той се премести по-наблизо и ме прегърна през раменете с твърдата си мускулеста ръка. — Откога Вечните закони ни притесняват?
— Ако те разберат…
— Уверявам те, че когато те разберат, вече няма да има значение.
— Как можеш да си толкова сигурен във всичко? Как може пътят ти да е толкова ясен? Аз не съм сънувала нищо от това.
Ръката му се стегна, притегли ме към утешителната топлина на тялото му.
— Защото аз отговорих на Втория въпрос, нали помниш? — каза той и прокара пръсти през косата ми. — Би ли искала да чуеш отговора?
За моя изненада не исках. Спомням си, че в онзи момент изпитах чувство на дезориентация, сякаш светът се бе разместил около мен, носейки промяна и знание, които нито исках, нито разбирах. Въпреки това трябваше да знам, защото съдбата ми бе свързана навеки с неговата.
— Да, братко — казах.
За миг той ме прегърна още по-здраво, преди да ме отдели нежно от себе си и да обърне лицето ми към своето.
— „Каква е истинската природа на един бог?“ Това ме попита дъртото копеле. Разбира се, въпросът е абсурден. Да отличиш истината от божественото е все едно да изпредеш злато от вода. По една случайност такъв бе отговорът на брат ни. В него имаше достатъчно ексцентричност и елементарно проникновение, за да е приемлив, защото не е в интерес, на жреците да издигнат местра-скелтир, който е наистина мъдър. Тях ги е грижа само за властта, те ценят дребните си луксове и привилегии, добити с кръвта и тежкия труд на Хаста и тези окаяни създания.
Млъкна и по устните му заигра замислена усмивка.
