— Можех просто да им дам отговора на Телвар или някаква негова разновидност, която би задоволила Великия жрец и би разсеяла растящото му подозрение. Но открих, че неговото неудобство ми доставя прекалено голямо удоволствие, за да го направя. Затова му казах: „Страхът. Боговете не се раждат от любов, саможертва, свещени писания или вяра. Боговете се раждат и се подхранват от страх. Ето ти, например. Службата ти към Невидимите е абсурдна. Ти избягваш женската компания, поне за пред хората, и прекарваш дните си, пълзейки пред нещо, което никога не си виждал, глас, който никога не си чувал. И всичко това от страх, че то може наистина да съществува.“
Усмивката на Келбранд се превърна в смях, тих и кратък.
— Тогава той ме изненада, конче. Разбираш ли, аз очаквах ярост. Очаквах, дори исках той да се разбеснее срещу мен, да ме нарече богохулник, долен еретик. Ако го беше направил, щях да му се изсмея и да си тръгна, защото ми е дошло до гуша от техните ритуали. Отдавна подозирам, че избягването на жреците може да породи раздор сред Хаста, но вече няма скелд, който би могъл да ми се опълчи, така че какво значение има? Той обаче не побесня и не се разкрещя. Вместо това застина неподвижно и пребледня целият. „Защо си мислиш — попита ме, — че не съм чувал гласа на Невидимите?“ Известно време просто стояхме и се гледахме един друг. Долових истина в думите му, Луралин. Той може и да е отвратителен стар двуличник, но в онзи момент не лъжеше. За него Невидимите си остават реални, също като теб и мен. Затова аз открих нов отговор на Втория въпрос. Каква е истинската природа на един бог? Отчасти страхът, вярно е. Но също и властта. Властта, която идва с вярата. Властта да превърнеш робите в охотни слуги с внимателно проявена доброта, придружена от страх, че всичко това може да им бъде отнето. Власт, която е успяла да привърже сталхастите за векове към група ненаситни старци чрез обещанието за благосклонността на Невидимите и страха, че загубата ѝ ще доведе до смазващия срам на поражението. Но тяхната власт е ограничена, станала е жалка заради неспособността им да осъзнаят нейния потенциал. За да притежавам такава власт, която може да промени света, аз трябва не просто да вярвам в някакъв бог, а да стана такъв.
Намръщи се, като видя угрижената ми физиономия, и протегна голямата си топла длан, за да я сложи на бузата ми.
