— Снощи си сънувала нещо, нали? — попита ме той и спря, докато окачваше колчана на седлото си. — Винаги, когато сънуваш, имаш същото изражение. Все едно си изяла кисела ябълка, но не помниш къде си я намерила.
— Тя намери мен — казах аз. — Този път не съм ходила да я търся.
Той повдигна вежда при сериозния ми тон, доловил нещо повече от често демонстрираната от мен горчивина, задето ме изоставя. Аз трябваше да взема Ереса и да отида при другите могили, за да освободя поробените и да разпространя словото на Мрачния меч, като в същото време продължавам да търся бисери с особен талант. Той щеше да поведе Вариж и воините от пет скелда на юг към граничните земи.
— Има един преден пост на Достопочтеното кралство, който никога не сме могли да щурмуваме — беше ми казал предната вечер. — Стените му са прекалено високи за изкачване. Но с нашия нов брат — той погледна многозначително Вариж — мисля, че няма да останат толкова високи задълго. След като го разрушим, ще имаме сто мили гранична територия, из която да грабим както си щем.
Аз поклатих лекичко глава, което не помогна особено за разсейването на мъглата в ума ми. Винаги е така с неканените Истински сънища. Нежеланите дарове на Небесата често са неясни, но винаги са смущаващи.
— Мъж — казах. — Висок, също като теб. Силен, също като теб. Видях го да се бие и се бие добре.
— Виждала си ме да убивам мъже с цяла глава по-високи от мен — отвърна той с насмешливо пръхтене. — А и по-силни. Що се отнася до това, че се биел добре, кой може да се бие толкова добре като един бог? — В гласа му имаше весела нотка, но забелязах, че не е толкова весела, както когато бе започнал да се описва като такъв.
— Не беше само това. — Затворих очи и се опитах да си припомня подробностите от видението. То бе отчасти безформено, фигурите приличаха на призраци, невеществени, с изключение на високия мъж. — Беше в една лодка и убиваше хора — казах. — Спаси една жена, деца…
— Колко благородно. — Ръката на Келбранд се хвана за лъка на седлото, докато той се готвеше да се метне на коня си. — Непременно ще го похваля, ако го видя някога…
— Чух името му — прекъснах го аз. — Това е също и твоето име. Името, което намерих за теб.
