— Най-малката ми внучка — каза Търговският крал на Вейлин. — Само на четири годинки и вече ми е любимка. Ти имаш ли любимо дете?
— Аз нямам деца, ваше величество.
— Ах, да, забравих. Вейлин Ал Сорна, граничен лорд на Северните предели и най-прочутият меч на Обединеното кралство, никога не се е женил. Какви странни хора сте вие. Човек, роден в някое от Търговските кралства, който не се е оженил до двайсет и първата си година, ще открие, че хората го избягват, а в някои префектури може дори да бъде глобен. Да не би жаждата по мъжка плът да ти пречи да си избереш жена?
— Не, ваше величество.
Тъмните очи на Лиан Ша сякаш блещукаха, докато го гледаха. Макар че гласът на Търговския крал напомняше на Вейлин за аспект Арлин, очите му будеха горчиви спомени за крал Янус.
— Виждам, че не се обиждаш — рече замислено Лиан Ша. — Човек с разкрепостен ум, или поне с богат опит. Разбира се, аз знам защо нямаш жена, както знам и какво те води неканен в моето кралство. Идваш да търсиш лечителката, в памет на любовта, която сте имали и сте загубили.
— Ваше величество е добре осведомен.
— Един зле осведомен крал скоро ще открие, че е или просяк, или мъртъв. Няма да се изненадаш да разбереш, че узнах за присъствието ти тук по-малко от два дни след като слезе на пристана в Хан-Ши. Едно от най-полезните неща, които съм наследил от Изумрудената империя, е забележително ефективно разузнаване и съобщителна мрежа. — Искриците в очите на краля угаснаха и погледът му изведнъж стана твърд. — Бих искал да знам какво е станало с пратениците ми, дошли в твоята кула.
— Бяха избити от член на свитата си.
— А оръжията, които ги пратих да купят?
— Няма да пристигнат, поне докато моята кралица не отсъди по въпроса, което ще отнеме месеци, а дори и тогава очаквам отговорът да е не.
— Тя може да промени отговора си, ако научи, че любимият ѝ генерал е гост в двореца ми.
— Уверявам ви, ваше величество, че това няма да стане. Когато се отнася за преговори, кралица Лирна няма да позволи нищо да я постави в неизгодна позиция и ви предупреждавам да не предизвиквате гнева ѝ. Неотдавна цяла империя бе смазана, защото допусна същата грешка — както един добре осведомен крал би трябвало да знае.
Стоманен блясък се появи в очите на Търговския крал и гласът му се понижи до тих шепот.
— В името на благоприятния изход на тази среща, не прави предположения какво знам или не знам. — Задържа погледа на Вейлин и премигна, след което шепотът му рязко бе сменен от по-жив и делови тон. — Какво стана с убиеца?
Вейлин се замисли дали да не го забаламоса нещо, защото се съмняваше, че повечето хора, дори един крал, биха повярвали на истината. Но имаше чувството, че този човек има много остро ухо за неистини.
— Той притежаваше способности, произтичащи от онова, което моят народ нарича Мрачното, а вашият — Небесна благословия. С тяхна помощ успя да убие посланик Кон и генерал Джиян, преди да бъде заловен. Умря, докато го разпитвах, защото бе взел отрова преди да изпълни мисията си.
— И каква информация успя да изтръгнеш от него, преди да умре?
— Че нашите кралства са застрашени от създанието, на което той служи.
Очите на краля се присвиха и лека промяна в наклона на главата му подсказа на Вейлин, че може би му е съобщил нещо, което не е знаел досега.
— Сталхастите и живият им бог — промърмори той. — Ето на кого е служил.
Вейлин поклати глава.
— Не мисля. Той каза, че сталхастите са само оръдие, но служат на същия господар. Каква е неговата природа и къде обитава, не ми е известно.
Внучката на Лиан Ша нададе едно високо „ха!“ Вейлин хвърли поглед към нея и видя, че имитира битка с две от куклите си. По-голямата явно бе някакво митично чудовище с глава на котка на оранжеви ивици и тяло на човек, докато другата носеше войнишка униформа. Изглеждаше, че куклата с котешка глава печели.
— Може би се чудиш — каза Лиан Ша и се усмихна на лудориите на детето — защо не си мъртъв. Защо не те наказах за твоето ужасно престъпление.
Погледът на Вейлин се задържа върху биещите се кукли; гледаше как чудовището събаря войника на земята, преди момиченцето да нададе ново „ха!“ и бързо да го изправи в цял ръст. Само след няколко секунди той бе повалил чудовището и стоеше с вдигната ръка.
— Ти печелиш! — поздрави го собственичката му. — Сега всички сладкиши са твои.
— Предполагам — каза Вейлин, — че ваше величество иска да ме използва за нещо. От опит знам, че с кралете често е така.
Лиан Ша се усмихна отново и наклони глава.
