„Прилича повече на Янус, отколкото на Арлин“, заключи Вейлин и чак зъбите го заболяха, когато ги стисна, за да попречи на всякакви неразумни думи да излязат от устата му. „Макар че Лирна би го оплела в своя собствена паяжина. Но аз не съм Лирна.“
— Пътувах с няколко другари — каза той, когато болката в челюстта му отслабна.
— Да, и те понастоящем се радват на моето гостоприемство. Вземи ги с теб, ако искаш. Можеш дори да получиш онази злобна кучка от Алената лента. Опасявам се, че бях принуден да пратя агенти да се справят с баща ѝ. Известна търпимост към престъпните елементи е необходима част от управлението, но неговото провинение бе прекалено голямо. Също като на теб, и на нея ѝ бе дадено да разбере без никакво съмнение, че сега принадлежи на мен.
Търговският крал Лиан Ша се поклони едва доловимо и Вейлин разпозна жеста от уроците на Ерлин: отпращане на благороден, но дребен служител. После се обърна, даде знак на Шо Цай и каза:
— Ще пратя с теб Червените разузнавачи. Те са най-добрите ми войници и командирът им е живо заинтересуван от успеха на тази мисия. Разбираш ли, когато дъщеря ми беше на смъртно легло, тъкмо той бе пратен да доведе лечителката. Оттогава е влюбен до уши в Лекуващата благодат.
— Цай Лин. — Младият войник се поклони ниско, докато се представяше, и Вейлин реши, че това е най-дълбокият поклон, който е получил, откакто е пристигнал по тези земи. — Дай-ло на Червените разузнавачи.
— Дай-ло ли? — попита Вейлин. — Тази дума не ми е позната.
— Моите извинения, господарю. — Главата на младежа се наведе с още два-три сантиметра. — Дай-ло е… бихте могли да го наречете чирак, ученик, който чака да го утвърдят за офицер от кралската армия.
— Разбирам. — Вейлин огледа двора, плъзгайки очи по трите дузини войници, които подготвяха конете си за пътуването. Шо Цай вървеше между тях, проверяваше снаряжението и се уверяваше, че багажът на товарните коне е добре закрепен. — Цай — каза той. — Името ти е същото като на командира.
— Имам честта да съм негов син, господарю.
— По-скоро третото яйце в гнездото — промърмори тихо, но доловимо един от войниците, което предизвика кискането на другите. Вейлин бе впечатлен от факта, че младежът запази самообладание, макар че по вцепененото му лице, когато се изправи, разбра, че му е нанесена някаква обида.
— Командирът ме назначи за ваш телохранител и свръзка по време на тази мисия — продължи Цай Лин.
— Телохранител? — Вейлин повдигна вежда и изпита гузно задоволство от внезапното смущение на лицето на младежа.
— Това е само формална титла — изломоти младежът и се поклони пак. — Всички чуждестранни сановници получават телохранител. Естествено, изобщо не бих предположил…
— Другарите ми — прекъсна го Вейлин. — Търговският крал ме увери…
Питането му се оказа ненужно, защото в същия момент откъм другия край на двора изригна порой от ругатни.
— Не ме пипайте, езически шибаняци!
Червените разузнавачи отвориха път за група войници със сини брони и пред очите му се появи Елеса. Тя се бореше в хватката на двама стражи, косата ѝ бе разчорлена, а мърлявото ѝ лице — озъбено. Обаче се укроти, щом зърна Вейлин, и увисна в ръцете на стражите, докато те не я пуснаха.
— Мислех, че си мъртъв — каза с разочарована усмивка и се приближи да го прегърне. Той не отвърна на прегръдката, нито я остави да се проточи. В края на краищата обучението ѝ още не бе завършено. По лицето ѝ пробяга спазъм на болка, когато той я отдели от себе си, но тя бързо се окопити, изпъна се и застина с неутрална физиономия.
Норта пристигна малко по-късно, последван скоро от Алум и Семон, всички еднакво размъкнати и немити. След тях се появи и Ерлин. Затворническите лишения, изглежда, се бяха отразили най-зле на него, той вървеше с наведена глава и превити рамене, когато войниците го въведоха в двора. „Вече наистина прилича на старец“, помисли си Вейлин, забелязал новите сиви нишки в косата и брадата му.
Чиен се появи последна, ескортирана от четирима стражи вместо от двама и с оковани китки. Вървеше с изправен гръб и безизразна физиономия, която се превърна във втренчен леден взор, щом забеляза Вейлин. Погледът ѝ не трепна, докато стражите ѝ сваляха оковите, и Вейлин реши, че моментът не е подходящ да я поздравява.
— Дай-ло!
При гласа на командира си младият войник се изпъна мирно, обърна се и отдаде чест с юмрук на гърдите.
— Да, дай-шин!
По плочите отекна тропот на конски подкови, когато Шо Цай мина през тълпата с коня си — висок петнист жребец с дългите крака на животно, отгледано за лов.
— Нека чужденците се качат по конете и да потегляме — заповяда командирът.
— Хората ми имат нужда от малко време — каза Вейлин и кимна към другарите си. — Да получат нещо освежително и да се измият.
Шо Цай го изгледа мълчаливо, преди да кимне към една поилка за конете.
— Мийте се тогава — каза и подкара коня си. — И по-бързо. Търговският крал заповяда мисията да бъде изпълнена експедитивно и аз нямам намерение да го разочаровам.
