— Ти навлезе по-дълбоко в моето кралство, отколкото очаквах. Може би наистина щеше да стигнеш до Високия храм, ако не бях пратил Червените разузнавачи да те пресрещнат. Прав беше, че не ми се представи официално при пристигането си. Щяха да са ти нужни седмици да преминеш през мрежата от бюрократи, които държа, за да ме пазят от нежелани или непознати молители. А и след като успееше, какво щеше да получиш? Само кратка аудиенция и учтив отказ. Чуждестранен варварин да ме моли за разрешение да мине през кралството ми по лична работа? Никога не бих одобрил открито подобно нещо. Но сега ти си мой пленник. По законите на тази земя принадлежиш на мен и мога да те използвам както пожелая.
— Не съм дошъл тук да водя вашата война.
— Да, но все пак дойде. Дойде за Лекуващата благодат. Така я наричат, тази жена, която търсиш. Жена толкова умела в церенето на болести и кърпенето на рани, че се твърди, че тя също притежава Небесната благословия. Чух за нея преди няколко години, когато дъщеря ми бе на смъртно легло, докато се опитваше да доведе нов живот на този свят. Придворните ми лекари бяха ужасени, разбира се. Да се позволи на една чужденка достъп до принцеса от кралския род. В техните очи това бе почти светотатство. Наложи се да екзекутирам двама-трима, докато спрат да мърморят.
Очите на Вейлин се върнаха към момиченцето. Сега играчките му лежаха забравени и то побутваше насам-натам една кожена топка с малките си ръчички, изплезило език, и се мръщеше съсредоточено.
— Шерин я е изродила — каза той.
— И спаси майка ѝ. За награда ѝ предложих богатства, достатъчни, за да живее в разкош до края на дните си, стига да го пожелае. Но тя отказа и вместо това ме помоли за средства да построи лечебница в града, където живееше. Направих го, разбира се, но все още имам голям дълг към нея. Сега смятам, че съм го изплатил отчасти, като пощадих теб.
„Работата е слънцето и дъждът — спомни си Вейлин. — Всичко тук се измерва в дългове и изплащането им.“
— Ако ми позволите да я отведа обратно в Обединеното кралство — каза той, — ще ѝ се отплатите напълно. Само ми кажете къде е тя…
Старецът се засмя и този звук бе пълен с изненада и подигравка.
— Какви недодялани хора сте вие. Липсва ви всякакво лукавство или тънкост. За мен е загадка как вашата ужасна Огнена кралица е завладяла толкова много земи толкова бързо.
— Защото много от хората, живеещи в тези земи, смятат, че са били освободени, а не завладени. Може ли някой от вашите поданици да каже същото?
Очакваше гневен отговор, но Търговският крал просто се засмя пак.
— Свобода, а? Свобода да правят какво? Да плащат данъци на кралицата си? Да служат в армиите ѝ, когато тя заповяда? Моят народ отдавна е осъзнал, че свободата е илюзия, идея, над която да разсъждават философите. Моите поданици не искат от мен свобода, а най-вече две неща: възможности и закрила. Аз обикновено се занимавам с второто и точно затова искам да те използвам. Я ми кажи, какво знаеш за Нефритената принцеса?
— Говори се, че е живяла безброй години, благодарение на Небесната благословия.
— Така е. Аз бях още младеж, когато баща ми ме прати да чуя песента ѝ. Трийсет години по-късно отидох пак и макар че коремът ми бе пораснал, а брадата ми бе посивяла, тя бе все така млада и прекрасна като преди, дори песента ѝ не се беше променила. Ето това символизира тя, разбираш ли: неизменността. Тя не се променя, и ние също. Моят народ отдавна вярва, че Нефритената принцеса е въплъщение на благосклонността на Небесата. Докато тя живее във Високия храм, земите ни, градовете ни, песните и мъдростта ни ще ги има. През вековете може да са ни връхлитали войни и глад, Изумрудената империя може да е рухнала, но хората на Далечния запад винаги са се множали и са благоденствали. Сега обаче сталхастите заплашват нашите граници, а Нефритената принцеса е изчезнала.
Вейлин си спомни за последните си мигове с Пратеника, странната смесица от съжаление и злоба. „Шерин, отишла да се грижи за Нефритената принцеса…“
— А жената, която дойдох да намеря? — попита той. — Небесната благодат…
— И тя е изчезнала заедно с нея. Лечителката била призована във Високия храм. Странно искане, защото Нефритената принцеса е недосегаема за болестите, но хората предположили, че някоя от любимите ѝ слугини се е разболяла, затова местният префект издал нужното разрешение за пътуване. След дни пристигна вестоносец, за да ме уведоми, че Нефритената принцеса и Небесната благодат са изчезнали. Наредих да бичуват префекта и да го освободят от моя служба.
— И всичките ви шпиони и вестоносци нямат представа къде са отишли?
— Има само мъгляви сведения, че са ги видели да пътуват на север по някаква планинска пътека. Ако е вярно, този маршрут скоро ще ги отведе до граничните земи, където сега Стоманената орда вилнее на воля. Просто не мога да си представя какво ги е накарало да поемат по такъв път.
