Търговският крал млъкна и тръгна към края на островчето, като поспря за момент, за да погали внучката си по главицата. Тя бе загубила интерес към топката и сега се забавляваше с дървен пумпал, украсен с цветни шарки, които се размазваха в хипнотична спирала, щом го завърти.
— Този парк е направен по заповед на баща ми — каза Лиан Ша, което накара Вейлин да премигне и да откъсне очи от спиралата. Старецът стоеше със скръстени ръце и гледаше спокойните води на езерото и тучните хълмове оттатък. — Беше необходимо, защото тук бяха нанесени най-големи щети на стария дворец. Диваците от Желязната степ са идвали и преди, нали разбираш? Съюз от племена от източните равнини. По една ирония, по-късно се оказа, че те са били принудени да мигрират, когато сталхастите навлезли в земите им. Затова те навлезли в нашите, оставяйки диря от кръв и пепел през цялото Достопочтено кралство, чак до този дворец.
— Те не го разбирали, този огромен каменен лагер, който никога не се мести — продължи той. — За тях той бил нещо отвратително, ужасно, затова се опитали да го унищожат. Говори се, че три хиляди придворни били събрани в храмовия комплекс, намирал се някога тук, за да им прережат гърлата, след което диваците запалили цялото място. Когато баща ми най-после ги победил и свалил от трона глупака, който не го заслужавал, намерил за странно, че тази разрушена част от двореца е обрасла буйно с трева и цветя. Моите мъдреци ми казват, че това се дължало костите на придворните. Някак чрез смъртта си те успели да обогатят почвата. Затова вместо да издигне наново храмовете, баща ми заповядал да направят парк. Това не му донесло симпатиите на монасите, но пък той никога не е бил особено религиозен. „Монасите стискат броениците си и молят Небесата за избавление — каза ми той веднъж. — Но само стоманата и хитростта ще те спасят, когато диваците са пред портите ти. Запомни това, когато те дойдат отново, защото ще дойдат, сине.“
Лиан Ша направи пауза и сребристите му мустаци помръднаха, когато на устните му се изписа усмивка на скъп спомен.
— Така баща ми още веднъж доказа, че е много мъдър човек. В момента това кралство е връхлетяно от война, която не прилича на никоя предишна. Стоманената орда няма да спре пред границите ни. Другите Търговски крале се заблуждават, въобразявайки си, че ордата ще им направи услуга, като унищожи някой техен съперник, преди да избяга обратно в Степта с плячката си. Но само един глупак си мисли, че тигърът все някога се насища. Надигнала се е буря от зло и за да се борят с нея, поданиците ми трябва да вярват, че победата е възможна. Аз загубих цяла армия в бой със сталхастите, вярно е, но докато дойдат летните месеци, ще имам половин милион свежи попълнения, готови да тръгнат на бой. Въпросът е как ще се бият?
— Моят опит говори — намеси се Вейлин, — че войниците се бият добре, ако са добре обучени и добре командвани.
— Дори ако знаят, че благосклонността на Небесата им е отнета? — Старецът поклати глава. — Аз познавам нравите на моя народ. Напоследък има твърде много поличби, твърде много бури извън сезона, твърде много съобщения за появата на Небесните вестители.
— Чувал съм това название и преди. Какви са тези вестители?
— Същества, пратени от Небесата, за да ни предупредят за наближаваща гибел, или поне така се говори. Те се появяват във времена на кризи и бедствия. Например рояк крилати лисици са били видени да прелитат над устието на Кан Ли в нощта преди цунами да унищожи повечето села по бреговете ѝ. По времето на баща ми видели голяма мечка да броди по северните хълмове малко преди племената да спечелят първата си битка срещу нас.
— Крилати лисици и огромни мечки. — Вейлин сви устни. — Разбирам.
Лиан Ша присви очи срещу него и в тях проблесна леко раздразнение.
— Насмешка ли долавям в гласа ти? Да не би варваринът да се мисли за по-трезвомислещ от народа на Далечния запад? Знам много за теб и за земята, от която идваш. Тя е място, където в продължение на векове хората са се избивали в името на древни драсканици и въображаеми богове. Не смей да изпитваш търпението ми със своята преценка.
Лицето му придоби неподвижност, която говореше за пълна искреност.
— Да не би да мислиш, че искам от теб да водиш моята война, може би да командваш моите армии? Каква надменност! По-скоро бих дал внучката си в ръцете на павиан, отколкото да сложа войниците си в твоите. Не, Вейлин Ал Сорна, ти ще бъдеш моето ловно куче. Ще тръгнеш да търсиш Нефритената принцеса и ще я върнеш при мен. Аз пратих най-добрите следотърсачи в Северната префектура, за да я намерят, и те претърсваха с дни планините без никакъв резултат. Подозирам, че ти може да имаш по-добър късмет. Ако случайно намериш и лечителката с принцесата, толкова по-добре. Даже ще позволя на двама ви да напуснете моето кралство. Ето за това ще те използвам и няма да търпя никакви престорени откази. И двамата знаем, че нямаш избор.
