След което излезе от двора в лек галоп, следван от конния отряд в спретната колона по двама. Чу се потракване на дърво и звън на метал и Вейлин се обърна, за да види как войник в синя броня пусна на земята платнен вързоп. При падането си вързопът се разтвори и се видяха оръжията им.
— Е, така по става — отбеляза Норта и си взе лъка. — Поне не са счупили нищо.
— Господарю, ако обичате — обади се Цай Лин и посочи към конярите, които държаха юздите на седем оседлани коня. — Не бива да се бавим.
Вейлин кимна, спря Елеса и Семон, които бяха тръгнали към поилката, и им нареди:
— Въоръжете се и се качвайте по конете. По-късно ще се миете. Малко смрад няма да ви убие.
— Да не би цялата тази страна да е един безкраен град? — чудеше се Алум, докато се озърташе към безбрежния лабиринт от гъсто струпани сгради. Часът бе ранен, но улиците вече гъмжаха от хора и всички те бързаха да се отдръпнат встрани с наведени глави при минаването на войниците. Беше минал повече от час, откакто Червените разузнавачи напуснаха двореца на Търговския крал, и все още нямаше признаци градът да свършва.
— Музан-Хи е най-големият град в Далечния запад — каза Ерлин. — Което го прави вероятно най-големия град на света. — Провлачваше уморено думите и седеше на седлото прегърбен, с подчертано сивкава бледнота на отпуснатото си лице.
— Добре ли си? — попита го Вейлин.
— Разбира се, че не. — Ерлин направи гримаса и нададе съвсем тих смях. — Стар съм.
Сутринта премина в следобед, преди градските стени да се появят пред очите им. Крайните квартали бяха разположени по-ниско от центъра на града, така че Вейлин получи открит изглед към високата четирийсет стъпки преграда, протягаща се на няколко мили и в двете посоки. За разлика от пристанищния град Хан-Ши, тук, изглежда, нямаше застрояване извън стените, само огромна шир от редящи се като кръпки ниви в различни оттенъци на зеленото.
— Забранено е да се строи извън стените, господарю — обясни му Цай Лин, когато Вейлин повдигна въпроса. — Търговският крал отдавна е обявил Музан-Хи за вечен бисер, неизменен като слънцето.
— Но броят на хората тук сигурно расте от година на година — каза Вейлин.
— Музан-Хи често е наричан гнездото на кралството. Всички втори синове и дъщери са длъжни да се преселят в друг град, щом навършат двайсет и една години, и го правят с радост, защото благоприятните възможности чакат онези, които ги търсят. Тъкмо това свързва Достопочтеното кралство в едно цяло.
— Ами третите или четвъртите синове и дъщери?
— В градовете това е забранено, господарю. Само в провинцията на семействата е разрешено да имат повече от две деца. Още от най-ранните дни на Изумрудената империя се знае, че твърде много усти означават глад в дългосрочен план.
Минаха през северния барбикан, който бе с размерите на малък замък, и излязоха на невероятно прав път. Само във Волария Вейлин бе виждал подобен на него, макар че на този му липсваше леко издигнатият център и канавката за оттичане на водата, които правеха артериите на бившата вече робска империя недосегаеми за опустошенията на времето. Както и в града, всички правеха път на войниците на Търговския крал, каруците и хората бързаха да се отдръпнат веднага щом зърнеха Червените разузнавачи, с едно видно изключение.
— Сигурно е оставил тенджера да ври на печката — отбеляза Семон, когато един мъж претича покрай тях със скорост, малко по-бавна от спринт. Носеше лека риза без ръкави от черен памук и бял шал на главата и тичаше с опитна крачка. За разлика от другите хора по пътя, той не обърна внимание на войниците, вперил решително поглед в града. Също така не носеше никакъв товар, освен един цилиндричен калъф, окачен с ремък на гърба му.
— Вестоносец? — попита Вейлин, обръщайки се към Цай Лин.
— Да, господарю. Ако се съди по темпото му, вероятно се страхува да не загуби шала си.
— Шала си ли?
— Разстоянието между всеки две куриерски станции е точно три мили. Записва се времето на тръгване на всеки вестоносец, както и времето на пристигането му. Всяка седмица се изчислява средната им скорост и всеки, когото сметнат за прекалено бавен, губи шала си. Получават една седмица да си го върнат, като увеличат скоростта си, и ако не успеят, ще бъдат бити с пръчка. Шест удара за първо провинение, десет за второ. Третото ще им донесе уволнение и позор.
— В такъв случай предполагам, че това не е особено желана длъжност?
— Всъщност, господарю, има жестока конкуренция за влизане в куриерската служба. Търговският крал организира голямо надбягване всяка година и се избират само онези, които могат да пробягат три мили за най-кратко време. Заплатата е висока, а честта — голяма.
Скоро стигнаха до куриерската станция — малка сграда, която изглеждаше още по-малка заради огромния флаг на Търговския крал, издигащ се на покрива ѝ. Докато отрядът минаваше покрай нея, Вейлин видя от града да пристига вестоносец. Още преди да спре, той свали цилиндъра от гърба си и го подхвърли на друг мъж, който вече бе поел на север със същата отмерена, но впечатляваща крачка.
