— С коне няма ли да е по-бързо? — попита Вейлин Цай Лин.
— Конните вестоносци се използват за северните маршрути, където пътищата не са толкова добри — отвърна дай-ло. — Тук се използват хора. Те се нуждаят от по-малко храна, а и един кон не се страхува от пръчката така, както един човек. Странно, но това почти не влияе на скоростта на доставяне на съобщението. Едно проучване, извършено от Главния изчислител на Търговския крал, показва, че съобщение може да бъде пренесено пеш на разстояние от двеста мили и да стигне до местоназначението си за петнайсет часа при хубаво време. — Младежът говореше с жив ентусиазъм, който напомни на Вейлин за Кейнис; той също бе обичал числата.
— Двеста мили за по-малко от ден? — Вейлин поклати смаяно глава, спомняйки си как на един кралски вестоносец често му бе нужна цяла седмица, за да прекоси Кралството. „Ще пиша на Лирна за това — реши той. — Ако мога.“
Минаха покрай още пет куриерски станции, преди да започне да се стъмва и Шо Цай да заповяда спиране за през нощта. Червените разузнавачи се настаниха на лагер близо до голям преден пост, който, изглежда, служеше едновременно и за казарма на местния контингент от диен-вен. От начина, по който двете групи стоически се пренебрегваха взаимно, Вейлин заключи, че между тях съществува известна враждебност.
— Те не са истински войници, господарю — каза Цай Лин, като присви леко устни. — Просто селски бирници в униформа. Виждал съм ги да бягат от бандити.
Решимостта на Червените разузнавачи да пренебрегват диен-вен, изглежда, се равняваше на безразличието им към онези, които имаха заповед да ескортират. Те разпънаха палатките си на значително разстояние от тях и се скупчиха около огньовете си, оставяйки работата по осигуряване на прехраната на Цай Лин, който се зае със задълженията си с насилена любезност. „Във всяка армия е едно и също — реши Вейлин. — Най-младите получават най-тежките задачи.“
— Зарежи това — каза той на дай-ло, когато онзи напълни една тенджера с ориз. — От сега нататък ще готвят лейди Елеса и господин Семон.
Не се обърна, когато чу Елеса да изпуска тиха въздишка през стиснатите си зъби.
— Длъжна съм да отбележа, вуйчо — процеди тя, — че никога през живота си не съм готвила.
— Учи се. — Вейлин стана и тръгна към Чиен, която седеше сама. Чу как Семон прошепна:
— Ще ти покажа. Не е толкова трудно. Правил съм го сума ти пъти.
— Моите съболезнования за баща ти — каза Вейлин на Чиен. Тя не бе напалила огън и се бе сгушила с тоягата си в ръце.
— Като главатар на Алената лента той знаеше риска от това да ти помогне — отвърна тя, без да си прави труда да вдигне глава.
— И все пак го пое — каза Вейлин, като приклекна до нея. — Любопитен съм защо.
— Претегли възможната печалба срещу риска. Това е единствената причина някой да прави нещо в тукашните земи. — Тя премигна и впери очи в него с опасна настойчивост. — Чувството за вина ли те принуждава да говориш с мен? Бъди сигурен, че това не означава нищо. Собствените решения на баща ми го доведоха до гибелта му, но аз живея напук на неговите заповеди заради теб. Живея в позор заради теб. Сега съм само една робиня на Търговския крал. Заради теб!
В гнева си се беше надигнала, стиснала здраво тоягата си, но замръзна, щом чу зад себе си съскането на меч, излизащ от ножницата.
— Тази престъпница обиди ли те, господарю? — попита Цай Лин и се приближи да застане над Чиен, надигнал меча си с две ръце. Вейлин прецени, че позата му е идеална, мечът бе държан точно под нужния ъгъл, за да отсече главата на Чиен от раменете ѝ.
— Съвсем не — отвърна той.
Дай-ло кимна предпазливо и отстъпи на няколко крачки, като свали, но не прибра меча си. Вейлин видя как Чиен седна отново и се насили да отклони погледа си от него.
— Ако си искала да умреш — каза той, — защо просто не отказа да се подчиниш на заповедта на Търговския крал?
— Имам три по-малки сестри. За разлика от мен, те не бяха длъжни да участват в семейния бизнес. Вместо това баща ми ги прати в скъпо училище в Хан-Ши, където ще ги подготвят за женитба с високопоставени и заможни съпрузи. Търговският крал се съгласи да финансира обучението им и не остави у мен никакво съмнение каква ще е съдбата им, ако откажа да те придружа в тази абсурдна мисия.
„Всичко се измерва с дългове — помисли си Вейлин. — Печалбата, претеглена срещу риска.“
— Това ли бе единствената му заповед? — попита той. — Предполагам, че сделката е включвала още нещо.
— Ако умреш, без да върнеш Нефритената принцеса, аз също ще умра, както и сестрите ми.
„Янус щеше да е впечатлен — реши Вейлин. — Макар че вероятно щеше да заплаши само едната сестра.“
— Не те заговорих само за да покажа чувството си за вина — каза той. — Заговорих те, защото си част от моята група. Можеш да ме мразиш, колкото си щеш, но всички сме заедно в тази мисия и не се съмнявам, че ни чакат големи опасности. — Той се приведе по-близо до нея и заговори тихо на езика на Кралството. — И аз ще сключа с теб собствена сделка. Когато това свърши, в моите земи ще има място за теб, както и за сестрите ти.
После се изправи.
