Нито една жена не му е задавала досега такъв въпрос. По някакъв начин той звучи далеч по-интимно от всякакви мръсни приказки.
— О… отлично, отлично — отвръща той.
— Не, наистина — настоява Шугър. — Какво е положението? Конкуренцията сигурно е ужасна.
Той примигва стъписано; покашля се и започва:
— Ами, ъъъ… смея да твърдя, че „Ракъм“ е във възход.
— А конкурентите?
— „Пеърс“ и „Ярдли“ са недосегаеми, „Римъл“ и „Роуланд“ са в добро състояние. Сезонът не беше добър за „Низбет“ и е възможно те да са в упадък. Хинтън едва крета, положението му може и да е безизходно…
Колко странно върви този разговор! Нима няма никакви граници за това, което е възможно между него и Шугър? Първо говореха за литература, а сега и това!
— Чудесно — усмихва се тя доволно. — Да пожелаем провал на всички твои съперници; дано се затрият до един.
После отваря каталога и започва да го прелиства. Уилям седи зад нея, прегърнал гърба й с една ръка, коленете му са притиснати в топлите й поли.
— Краят на зимата винаги е добър сезон за продажба на сапуни, соли за вана и други подобни — уведомява я той, за да прекъсне мълчанието.
— Така ли? — казва тя. — Може би защото по това време хората вече не изпитват толкова силно нежелание да се къпят.
Той се киска. Те са заедно вече петнадесет минути, а все още са напълно облечени, досущ като почтена семейна двойка.
— Може и така да е — отвръща той. — Но основната причина е светския сезон. Дамите обичат да се зареждат отрано с всичко необходимо, така че когато дойде май и тълпите плъзнат, да не им остава да купуват нищо, освен големи предмети в пищни пакети.
Шугър продължава да чете внимателно. Когато Уилям започва да гали бузата й, тя притиска нежно лице към ръката му и целува пръстите му, но очите й не се откъсват от страниците на каталога. Дори когато той коленичи на пода, за да вдигне полите й, тя продължава да чете, но се отпуска на леглото, за да не му пречи — иначе се преструва, че не забелязва какво прави той. Това е игра, която Ракъм намира за много възбуждаща. През пластовете мека тъкан, които го обвиват в мрак, той чува шума от прелистване на страница — едновременно приглушен и рязък; по-близо до лицето си долавя аромата на женска възбуда.
Когато всичко свършва, тя продължава да лежи по корем на леглото и да чете. Сега започва да чете на глас, изреждайки артикулите, малко задъхана от положените усилия.
— Лавандулово мляко „Ракъм“. Лавандулови пухчета за пудра „Ракъм“. Препарат за молци, ароматизиран с лавандула. Ароматизирани бонбони „Дамаска роза“. Масло за коса „Гарваново крило“… — тя присвива очи, за да прочете ситния шрифт, и се търкулва на една страна. — Висококачествен, напълно безвреден растителен екстракт, осигуряващ бързо и сигурно оцветяване. Не е боя — тя повдига вежди и хвърля поглед към него над горния ръб на каталога.
— Разбира се, че е боя — изсумтява Уилям, едновременно смутен и развеселен от тази откровеност, от интимността, в която тя го въвлича.
— Снежен прах „Ракъм“ — продължава Шугър. — Ако лошият мирис на краката е Вашата Ахилесова пета, опитайте балсам за крака „Ракъм“. Не е сапун. Медицински препарат, изготвен по специална рецепта. „Ауреолин Ракъм“ гарантира толкова предпочитания златист цвят само срещу десет шилинга и шест пенса — не е боя. Младежка пудра „Ракъм Жювенил“…
Уилям отбелязва, че френският й акцент съвсем не е лош — всъщност по-добър, отколкото на повечето му познати. От талията нагоре тя е не по-малко изискана, от която и да е позната му дама, рецитира фирмените продукти, сякаш чете поезия, а пък от кръста надолу…
— Лек срещу кашлица „Ракъм“ — не съдържа никакви вредни вещества. Ароматизатор за вана „Ракъм“ — една опаковка е достатъчна за една година. Ако краката ви миришат, спестете си притеснението, като си купите серния сапун на „Ракъм“ — не съдържа олово, само срещу един шилинг и шест пенса…
Внезапно е обзет от раздразнение — да не би тя да му се присмива? Гласът й е мек, звучи като котешко мъркане, не се долавя и следа от присмех. Бедрата й са все още разтворени, така че се вижда изобилната сперма на Ракъм, която се стича по тях. И все пак…
— Подиграваш ли ми се? — пита той.
Шугър оставя каталога, привежда се към него и го погалва по главата.
— Разбира се, че не — казва тя. — Всичко това е ново за мен. Искам да науча нещо.
Той въздъхва, поласкан и смутен.
— Ако държиш да попълниш празнотите в образованието си, по-добре чети Катул, а не каталозите на „Ракъм“.
— О, но това не си го писал ти, нали, Уилям? — пита тя. — Писано е по времето на баща ти, така ли е?
— При това от много различни хора, несъмнено.
— Но нито един от тях не се отличава с елегантността на твоя стил, убедена съм — и тя вперва в него поглед, изпълнен с нежно предизвикателство.
Той се пресяга за панталоните си.
— Нямам представа откъде да започна.
