Уилям потрива нервно очи. Уморен е, спал е зле в хотела в Дънди, спа зле и във влака на връщане, а откакто се е върнал, все му се налага да работи до късно.
— Такааа… — подема той, вече твърдо решен на всяка цена да накара брат си да стигне до поантата на своя разказ. — И какво точно си представяш, че вършиш с това… общо тяло?
Хенри вдига лице, озарено от стряскащо вдъхновение (а може би слънцето най-сетне е пробило облаците и свети през прозорците?).
— Само ги прегръщам! — заявява той. — Имам чувството, че бих могъл да прегръщам тази жена така цял живот — притисната до тялото ми; да седим съвсем неподвижни и да не правим нищо друго, само да се прегръщаме, а аз да я уверявам, че отсега нататък всичко ще бъде наред. Кълна се, не става дума за плътска страст! — той се засмива невярващо.
— Знам добре какво представлява плътската страст, но това е нещо различно… — той хвърля поглед към Уилям и изведнъж губи смелост. — А може би просто се самозалъгвам, че е така.
Уилям съумява да изкалъпи една усмивка, която трябва да мине за съчувствена. Сигурно така се чувстват католическите свещеници, мисли си той, когато трябва да понасят изповедите на младите момчета. Свалят цели пластове ярки опаковки от големия пакет на вината, само за да открият вътре нещо нищожно.
— Е… — въздъхва той. — С какво мога да ти помогна, братко?
Хенри се отпуска назад в стола си, видимо изтощен.
— Ти вече ми помогна, Уилям, с това, че изслуша болезнените ми бълнувания. Съзнавам, че съм глупак и лицемер, че се опитвам да прикрия греховете си под дрехата на добродетелта. Знаеш ли, днес отново се бях упътил към Сейнт Джайлс — но вместо това се отбих тук.
Уилям изсумтява озадачено. Общо взето, той би предпочел Хенри да бе продължил по първоначалния си маршрут, и да бе оставил на мира своя претоварен с работа брат. Това посещение му отне ценно време. Току-що подписаният договор с онези проклети евреи, търговците на юта, вече не му се струва толкова изгоден, колкото си мислеше в Дънди, и колкото повече го обмисля, толкова повече се убеждава, че е на загуба, затова се нуждае от всяка свободна минута, за да го подложи на повторна преценка, преди проклетите сандъци с проклетите чували да запристигат на проклетия кей.
— Е, много се радвам, че можах да ти бъда поне малко от полза, Хенри — мърмори той. Тогава погледът му пада върху издутата кожена чанта на Хенри, която брат му бе поставил до стола си, натъпкана като просяшка торба. — А какво има тук, ако мога да попитам?
За последен път, преди да си тръгне, Хенри се изчервява. Той разкопчава безмълвно чантата, така че светлината пада върху съдържанието й. Холандско сирене, ябълки, моркови, цял самун хляб, тлъст, цилиндричен пушен салам, кутии с какао и бисквити.
Уилям се взира в лицето на брат си, напълно озадачен.
— Те винаги казват, че са гладни — пояснява Хенри.
По-късно, много по-късно, когато брат му Хенри си е отишъл, слънцето е залязло отдавна, а първата чернова на едно много важно писмо вече е готова, Уилям отпуска шава на една топла възглавница — нито прекалено мека, нито прекалено твърда, точно колкото трябва. И заспива незабавно.
Нежна женска ръка гали страната му, докато той се заравя още по-дълбоко в покрития с памучна тъкан куп гъша перушина. Дори в съня си той съзнава, че това не може да бъде майка му. Майка му ги е напуснала. „Тя стана лоша жена“, така казваше баща му. Затова си е тръгнала, отишла е да живее с други лоши хора, а Уилям и Хенри трябва да се държат като смели момчета. Коя ли е тази жена, която го гали? Сигурно бавачката.
Той потъва още по-дълбоко в своя сън, съзнанието му прониква отвъд преградата, зад която се крият сънищата. Веднага стаята, в която спи той, става огромна, обхваща цялата вселена — или поне целия познат свят. Кораби навлизат в пристанищата, натоварени догоре с ютени чували, които не са му необходими; това е нещо лошо, и мрачното небе отгоре го потвърждава. Но на други места слънцето грее — над лавандуловите поля, които тази година сигурно ще дадат по-сочна реколта, отколкото е имало някога по времето на баща му. Из цяла Англия, в магазините и в домовете всеизвестният герб с буквата „Р“ присъства на видно място. Видни аристократки, които приличат до една удивително много на лейди Бриджлоу, прелистват пролетния каталог на „Ракъм“ и ахват дискретно, но възторжено при всеки нов артикул.
Силно изхъркване — неговото собствено — едва не го събужда. Пенисът му е в безцелна ерекция, загубен под завивките. Той се обръща, сгушва се в стройното, топло тяло на непознатата жена, притиска се към гърба й, притиска я с една ръка, вдъхва аромата на косите й, и продължава да спи.
На сутринта Уилям Ракъм осъзнава, че тази нощ е първата от шест години насам, която е прекарал до сутринта с жена до себе си. Спал е с толкова много жени, просънувал е толкова много нощи, но нощите и жените са се засичали толкова рядко!
— Знаеш ли — казва той замислено, още преди да се разбуди напълно, — това е първата нощ от шест години насам, през която съм спал до сутринта с жена до себе си.
