Аленото цвете и бялото полностью

„Нали разбираш“, бе казала навремето госпожа Кастауей, „че за да можем всички да живеем в щастие и хармония в този дом, не мога да се отнасям с теб по-различно, отколкото с другите момичета. Всички участваме в тази работа“. В коя работа, мамо?

Шугър стиска здраво клепачи и притиска сюнгера към тях. Някога това малко сюнгерче е било живо и е плувало в морето. По-мекичко ли е било тогава, или по-твърдо и по-плътно? Тя не знае нищо за сюнгерите, никога не е виждала морето, никога не е напускала Лондон. Какво ще стане с нея? Дали Уилям няма да реши, че му е омръзнала, и да я изрита обратно на улицата?

Не я е посещавал нито веднъж, откакто я настани в това жилище, а оттогава изминаха доста дни. Вярно, каза, че ще бъде ужасно зает… Но възможно ли е да е толкова зает, че да не намери време за своята Шугър? Може вече и да му е омръзнала. А ако е така, още колко време би могла да задържи това малко гнездо? Апартаментът е платен, в банката е постъпило нареждане да й се отпуска ежеседмично определена сума, така че няма от какво да се бои освен от самия Уилям. Може би няма да събере кураж да я изхвърли оттук? Може би ще й позволи да остане тук, ако се държи много, много ненатрапчиво… А може да плати на някой убиец да й пререже гърлото…

Шугър се разсмива въпреки притесненията си. Коя ли дата е днес? Сигурно скоро ще й дойде мензисът, щом се отдава на такива налудничави размишления.

Колко много пяна — само от едно малко шишенце „Lait de Lavage“ на „Ракъм“! Трябва да не пропусне да направи комплимент на Уилям, когато дойде следващия път. Дали обаче ще й повярва, когато е искрена? По какъв начин да му каже, че се възхищава на нещо, свързано с него, ако възхищението й е искрено? Какъв тон би трябвала да използва?

— Твоят лосион за вана е прекрасен, Уилям — казва тя на глас, сама в будоара, потънал в ароматна мъглица. Думите й звучат фалшиво — измамни, като целувки на уличница.

— Твоят лосион за вана е ненадминат — тя се намръщва, загребва шепа пяна от повърхността на водата. Опитва се да хвърли трептящите мехурчета във въздуха, но те лепнат по дланта й.

— Обичам твоя лосион за баня — гука тя. Но думата обичам звучи по-фалшиво от всички останали, взети заедно.

Дни наред Шугър очаква появата на Уилям. Той не идва. Защо не идва? Каква част от деня му може да бъде ангажирана с ръководенето на един вече утвърден, преуспяващ концерн? Какво толкова сложно има в това да написва от време на време по някое писмо? Нали не му се налага да бди над растежа на всяко цветенце и да оценява качеството му?

Вечерта, когато той й даде това жилище, тя имаше чувството, че й е било отредено кътче от Рая. Миналото бе заличено като на избърсана черна дъска, и тя бе твърдо решена да се наслаждава на всичко в новия си живот — на самотата, на тишината, на липсата на мръсотия, на чистия въздух, на малката си градинка, на разходките по обвитата в зеленина Прайъри Клоуз, на това, че щеше да се храни в най-добрите хотели. Щеше да довърши своя роман до вълнуващия му край, да пише, заслушана в песента на птиците.

Но ореолът на луксозната светая светих много скоро започна да избледнява и на петия ден е вече едва забележим. Тишината на това място опъва нервите й; всяка сутрин се буди много по-рано, отколкото й се е случвало някога на Силвър Стрийт, заобиколена от гробната тишина, царяща в предградията, заобиколена от невидими съседи, които със същия успех биха могли да бъдат мъртви. На дневна светлина малката й градинка се оказва потънала в сенки и разположена под уличното ниво, оградена отвсякъде с желязна ограда, завършваща с шипове. Ако надникне като къртица над розовите храсти, вижда каменния бордюр на тротоара, по който като че ли никой никога не минава, независимо от часа. О, да, една-единствена сутрин тя чу гласове — плътни мъжки гласове, и дори изтича към прозореца, за да чуе какво си говорят, но мъжете се оказаха чужденци.

Всяка сутрин тя се измива и се облича, и после вече няма какво да прави; книгите, с които Уилям е напълнил библиотеката — колкото да не е празна, са посветени на парфюмерийната технология, в тях пише разни неща за стриване, прибиране на цвета и дестилация, които не я интересуват ни най-малко… Тя трябва да допише романа си, разбира се, и ще го стори веднага след като пристигнат сандъците. Но кога ще пристигнат те? Когато Уилям Ракъм нареди. Междувременно тя прекарва удивително голяма част от времето си в банята.