Сандъците с вещите й бяха доставени най-сетне, но междувременно тя изхвърли по-голямата част от съдържанието им — книги, които надали би препрочела, памфлети, чиито полета са изпъстрени с нейни забележки, които биха вбесили Уилям, ако случайно ги видеше. Какъв смисъл би имало да ги трупа по гардеробите и шкафовете, за да развъжда хлебарки (уф!) — все едно да складира барут, който всеки момент може да предизвика експлозия! И без това постоянно се тревожи да не би Уилям да открие романа й. Всеки път, когато излиза, се притеснява, че той ще дойде в нейно отсъствие, и че ще почне да рови из всички скрити ъгълчета. Едва когато й прималее, тя излиза забързано, приела очевидното — че ако продължава да го чака, ще умре от глад. В хотелите и ресторантите, които посещава, келнерите й сервират безмълвно, като че ли знаят, че скоро вече няма да я виждат.
Само да можеше да си припомни точно колко чаши бе изпил Уилям, когато й каза, че я обича!
— Хррр… — ръмжи насън полковник Лийк, измъчват го съновидения от далечното минало. — Хайде, човече, казвай! Какво става с краката ми… какво? Ще куцам, нали… какво има, кажи! Ще ми трябва бастун, така ли… Говори, дяволи те взели!… Ммм… Казвай!
На сутринта няма и следа от дъжда. Носи се звън на черковни камбани. Усукан в разбърканите, ярко осветени от слънцето чаршафи, окъпан от златистото сияние, което нахлува през прозореца, Хенри Ракъм се пробужда от своите позорни, еротични кошмари. Независимо от това Бог му е дарил прекрасен нов ден — Бог е наредил всичко да се обновява, и това дава сили срещу злото, надигнало се в часовете на нощта. Бог никога не губи надежда, въпреки човешката низост…
Хенри се измъква с усилие от чаршафите, мокри от същата течност, която е замърсила и нощната му риза. Той я съблича, отблъснат, както винаги, от животинските черти на голото си тяло — защото то е извънредно окосмено, а космите по тялото му са по-тъмни и по-твърди от мекото златисто руно, което покрива главата му. Половата невъздържаност е причина за телесното окосмяване — Хенри знае това. Адам и Ева не са били окосмени, докато са били в рая, същото важи и за идеалните фигури на античните статуи, а така изглежда и голотата в съвременното изкуство, доколкото тя е допустима. Ако някога се озове сред множество мъж, лишени от дрехи, маймуноподобното му тяло ще разкрие склонността му да злоупотребява със себе си — като същински звяр. Сигурно има зрънце истина в еретичната теория на Дарвин; разбира се, човекът не е произлязъл от животно, но всяко човешко същество разполага с възможността да се върне на нивото на животното.
Камбаните продължават да бият, докато Хенри се отправя, залитайки, към банята. Да не би да има погребение? За сватба е прекалено рано. А някой ден камбаната ще бие за него… дали тогава той най-сетне ще бъде готов?
Той се изтърква с кърпа, натопена в студена вода — плът като неговата не заслужава да бъде глезена. Окосмяването му е станало по-силно с годините и когато са мокри, космите залепват по тялото му в сложни плетеници. Пенисът му виси — огромен и отпуснат, като влечуго, тестисите му се свиват раздразнено, докато се мие — картината въобще не наподобява спретнатите, ненатрапчиви форми на статуите от класическата древност.
Бодли и Ашуел твърдят, че похотливите жени били по-силно окосмени — може би именно благодарение на бившите му съученици сънищата му и досега са пълни с космати нимфи. Но може ли да обвинява Бодли и Ашуел за това, че в сънищата му госпожа Фокс се държи като женски демон, смее се, насочвайки с пръсти пениса му, за да влезе между краката й, хлъзгайки се по топлите, влажни косми…
„О, само да можех да порасна най-сетне!“ стене той, установил, че отново е обзет от възбуда. „Кой мъж на моята възраст се държи, като че ли още не е излязъл от пубертета? Кога най-сетне написаното в първото послание на апостол Павла до Коринтяни, 13:11, ще се сбъдне и за мен? Приятелите ми ме съветват да предприема нещо, за да бъда ръкоположен, да не би да «прехвърля определената възраст»! Господи, ако знаеха! Аз съм просто едно малко момче, затворено в тази чудовищна, позорна плътска обвивка като в капан…“.
Гол до кръста, Хенри се отпуска тежко на стола пред камината. Чувства се уморен, преди денят му да е започнал истински. Иска му се да можеше някой да му донесе чаша чай и топла закуска, но… не, в никакъв случай не може да наеме прислужница. Може да си го позволи, защото баща му е далеч по-щедър, отколкото говори мълвата — но за прислужница и дума не може да става. Само като си помисли — жена от плът и кръв да живее под един покрив с него, да се съблича, за да си легне, да се къпе гола…! Като че ли си няма достатъчно проблеми и без това!
— Прислужниците са истинска благословия за всяко момче в пубертета — бе казал веднъж Бодли на едно от онези събирания, чиято единствена цел бе да накарат изчервилия се Хенри да побегне, съпровождан от смеха на приятелите си. — Особено когато са доставени направо от село. Узрели на слънце, чисти и непресторени.
