При това усилията на Агнес не са ограничени единствено зад четирите стени на семейния дом; тя непрекъснато прескача до Оксфорд Стрийт и Риджънт Стрийт, и се завръща от тези експедиции с всевъзможни малки и големи пакети, опаковани като бонбони в хартия на пъстри райета. Наистина, Уелският принц е още на Ривиерата, но за Агнес Ракъм „празненството, което трае сто дни“ вече е започнало. Наистина, чувства се тъй, сякаш отново е дебютантка!
Разбира се, всичко това се дължи на нейния ангел-хранител. Колко окуражаващо е съзнанието, че на този свят има едно същество, което я обича и иска тя да се чувства добре! Какво облекчение е мисълта, че някой те разбира истински! Нейният ангел-хранител знае, че тя има Сериозни Причини да се бори за светски успехи през този сезон — това не е някакъв лекомислен каприз, а истинска битка на Доброто срещу Злото! Злото стана причина тя да се поболее, Злото отне полагащото й се по право място в доброто общество; и сега Агнес се опитва да прогони Злото от своя живот с помощта на духовния си спасител, както и с помощта на мъничките розови хапчета, които й препоръча госпожа Гууч. Хапченца, не по-големи от пайетите по роклите й, а всяко от тях се справя така успешно с главоболието!
Поръчаните две дузини ръкавици от ярешка кожа пристигнаха вчера. Ще й стигнат за начало, макар да й е ясно, че ще й трябват много повече — защото тези глупави ръкавици не могат да се перат. (Наистина, Клара, не мога да разбера защо вдигат толкова пара за напредъка на науката, след като ние, жените, сме принудени непрестанно да подменяме такава елементарна вещ!). Агнес е наредила да сложат един чифт от новите ръкавици на обтегачите, за да станат по-удобни за нахлузване, но все още не може да напъха вътре пръстите си, дори след като ги напудри. Смешна работа! Нали пръстите й не са станали по-дебели? Клара твърди, че са все така тънки, каквито са били и преди.
Ръкавиците са само един от стотици проблеми. Налага се например да реши съвсем скоро какъв парфюм смята да употребява през сезона. През изминалите години избягваше да употребява парфюми, произведени от „Ракъм“, защото се боеше, че ако се превърне в жива реклама на парфюмериите на свекъра си, това би било оскърбление спрямо Добрия Вкус. Обаче напоследък във всички дамски списания пише, че истински изисканата жена ограничава употребата на аромати и ползва само одеколон и лавандулова тоалетна вода — а тъй като те миришат по един и същи начин, независимо от производителя, какво лошо би имало в това да ползва продукцията на „Ракъм“? В крайна сметка, това ще бъде известно единствено на нея — което придава на избора й чисто морални измерения. Освен това още не е решила дали да облече роклята от бяла коприна за играта на крокет в „Каркажу“. Не може да разчита, че времето ще е хубаво, има опасност да намокри и изкаля полите си, но бялото ще е
Скорошното посещение на госпожа Гууч, отличните й съвети за чудесни лекарства и любезни аптекари (Онази стара киселица Гозлинг сигурно ще започне да ви чете проповеди — но другите не създават никакви проблеми. Достатъчно е да затрепкате с клепачи и да ги изгледате мило) промениха до такава степен живота й, че Агнес Ракъм е твърдо решена да се вижда занапред с колкото е възможно повече дами. Нека всички чуят новината: госпожа Агнес Ракъм приема отново!
Агнес е изхвърлила визитните картички, които са оставяли посетителите й през отминалите мрачни времена, времената, белязани с болест и унизително безпаричие. Мястото им е заето от други — картичките на нови лица, дошли да посетят новата Агнес Ракъм.
Днес например се отби госпожа Амфлет. Тази любезна дама бе решила да я посети между четири и пет следобед, а не между три и четири — което доказваше, че тя не се отнася към Агнес като към човек, който се връща в обществото след прекарана болест, а приема посещението си при нея като съвсем традиционна поредна визита. Колко мило от нейна страна!
Погледната отблизо, госпожа Амфлет се различаваше подчертано от жената, която Агнес си спомняше, видяна за кратко в някаква бална зала преди две години. Тогава госпожа Амфлет беше (защо да се лъжем) пълничка и луничава. Днес, в салона на Агнес, тя е тънка като тръстика, с безукорно бяла кожа. Разбира се, Агнес изгаря от любопитство и копнее да пренебрегне изискванията на етикецията и просто да я попита, но в края на краищата госпожа Амфлет доброволно споделя тайната си, а именно: 1) Диета, състояща се от вода, сурови моркови и само по няколко лъжици говежди бульон. 2) Лосион „Калидор“ на Роуландс, плюс една идея пудра.
— Никога не бих ви познала! — поздравява я Агнес.
— Прекалено сте любезна.
— О, съвсем не!
