Сега, завръщайки се от конните състезания, Шугър влиза в неосветеното любовно гнездо, и в ушите й незабавно нахлува дразнещата тишина, която й дава възможност да чуе собственото си дишане. Боли я глава; тя дръпва рязко от главата си грозната шапка, изважда гребените от косата си и плъзва пръсти през нея. Косата е била опъната толкова жестоко на среден път, че сега скалпът я боли, когато се опитва да я отпусне. Нежната кожа зад ушите й е раздразнена от стеклата се там пот. Когато хвърля поглед към огледалото в антрето, забелязва, че лицето й е посивяло от уличната мръсотия.
Докато ваната се пълни, Шугър се опитва да намери нещо за ядене. Не е яла нищо цял ден — само една ябълка сутринта, и кифлата, която успя да изгълта във файтона, на път към Сандаун Парк, и една хапка наденица на хиподрума. Горещата наденица, която си купи от някаква сергия, се оказа грешка — приличаше досущ на любимите й наденици от времето, когато живееше на Чърч Лейн; тогава господин Бинг, продавачът на наденички, минаваше с количката си от врата на врата, те двете с Каролайн скачаха от леглата и бързаха да си купят най-дебелите, най-мазните, най-препечените в целия казан. Но на вкус тази наденица изобщо не се покриваше със спомена й за наденичките на господин Бинг; имаше вкус на свинска карантия, пържена в гранясала мазнина. Кой би могъл да яде такъв боклук? Тя изплю хапката, а после й се повдигаше в продължение на часове.
А сега е гладна. Умира от глад! А в този проклет апартамент никога не се намира нищо за ядене! Всички стаи миришат леко на лавандулов сапун, а жилището трябва да мирише на храна, на вино и на любов. (Шугър е толкова раздразнена, че нищо не може да я успокои — освен ако по чудо не види Уилям, заспал след едно хубаво чукане в леглото й, докато тя поглъща големи хапки сочно печено пиле. Откъде би се появило това пиле… е, щом Уилям може да нареди да докарат и засадят половин дузина японски дюли в градината му, какво остава да осигури появата на едно печено пиле в апартамента в Мерилебоун?).
На писалището в кабинета — там, където романът й вече изобщо не се появява, има парче хляб, голямо колкото юмрук. Толкова е останало от самуна, който си купи в петък, когато се връщаше от „Кристъл Палас“. Уличната продавачка присви очи и изгледа изненадано Шугър, защото обичайната й клиентела се състоеше от бедняци. Не й се бе случвало пред сергията й да застане дама с дълга кожена наметка.
Ваната вече е пълна. Шугър дъвче изсъхналия хляб — между другото, формата му е доста странна; дали не са го гризали мишки? По-добре да не се занимава с такива мисли. Тя преглъща с усилие хапките. Това ли е животът в лукс и изобилие, към който се бе издигнала в представите си, когато напусна госпожа Кастауей? И какво точно грачеше Уилям, когато се въртеше около уличния фенер? „Далеч от такива като вас!“ — така бе казал… „Никой друг няма да я докосне вече!“ — защо тогава не дойде да я докосне той, по дяволите? Нима трофеят, който извоюва, вече му е омръзнал? Ами онази проклета бележка? „Избързах ли, не зная, ти ли закъсня?“ Какво е искал да каже?
Шугър ляга във ваната. Както обикновено, остава прекалено дълго в нея, упреква се, но се отпуска все по-дълбоко под сапунената пяна, опитва се да не се движи, за да не размества пластовете в изстиналата вече вода. Когато излиза от ваната, вече е много късно, а докато изсуши косата си, минава полунощ. Тя седи върху безукорно опънатите завивки на огромното си легло, чиста и ароматна, облечена в снежнобяла нощница.
„Хайде, свиня такава“, мисли Шугър. „Ела да ме спасиш“.
Красивият и благороден Хенри Ракъм, който навремето бе предопределен да стане „Онзи Ракъм, собственикът на парфюмериите“, а сега е само братът на тази видна личност, стои сам насред осеяната с кучешки лайна улица, в намокреното си от дъжда палто, и чака проститутка.
Не, случаят не е толкова тежък, колкото изглежда на пръв поглед — той чака една определена проститутка.
Не, не, пак не разбирате! Той се надява да поговори отново с жената, която срещна тук преди известно време, за да… за да доведе разговора им до по-подходящ завършек. Или, за да си послужим с думите на госпожа Фокс, да поправи стореното, защото тогава се е държал като магаре.
След като обмисли сериозно случилото се, той реши, че грешката, а респективно и грехът му, не е в това, че заговори жената. Не, грехът дойде по-късно. Всичко вървеше толкова добре до момента, когато вниманието му бе отвлечено под въздействието на плътско любопитство, и после, предизвикана от неговата болезнена похотливост, тя вдигна полите си… е, останалото е запечатано завинаги в паметта му, като триъгълна стигма в мозъчната му тъкан. Но той бе не по-малко виновен от нея, а освен това остава и въпросът какво да се прави оттук нататък! Душата й е в опасност, и ако тя бъде изоставена в обществото на злонамерени мъже, ако почтените християни й обърнат гръб, това би означавало оскверняване на Христовото учение.
