— Късмет, а? — подема той насмешливо. — Сега ще ти разкажа на какво му се вика късмет! Някаква жена от Йоркшир, на име Хобърт, наследява целия имот на баща си през 1852 година; три дни по-късно е премазана от срутил се свод. Идит Клъф, прочута с рисунките си за ботанически енциклопедии, избрана сред хиляди кандидати да съпровожда професор Ейд по време на експедицията му в Гренландия през 1861 — пада в морето и е разкъсана от някаква голяма риба. Дори миналия ноември Лизи Прайс, държанката на лорд Прайс, бе открита мъртва в апартамента си в Мерилебоун — вратът й…
— Да, много тъжна история, полковник. Но не разбрах дали Каролайн е свободна.
— След две минути — изръмжава старецът и потъва отново в шаловете.
Шугър скрито избърсва седалката на най-близкия стол и сяда. Възцарява се благословена тишина, полковникът дреме под слънчевите лъчи, които са успели да проникнат през плътните завеси, Шугър оглежда ръждясалите мускети по стените, но само след трийсет секунди полковникът отново нарушава спокойствието.
— Е, как е парфюмерийният гигант?
— Обеща да не споменаваш за него пред никого — сопва се тя. — Това е част от споразумението ни.
— На тези тук нищичко не съм казал — той почти изплюва думите и подбелва очи, насочвайки поглед нагоре — към гълъбарника, до който той никога не може да стигне, където живеят и спят три проститутки, а мъжете, които идват при тях, изпълняват атлетически подвизи с младите си, непокътнати крайници и органи, докато госпожа Лийк чете евтини романчета в леговището си. — Уличница си оставаш ти, след като имаш толкова малко вяра в честната дума на един мъж.
Шугър свежда поглед към пръстите си. Те са в много лошо състояние, кожата е напукана и я боли. Не е зле да попита Каролайн дали тук има меча мас.
— Той се чувства отлично, благодаря — отвръща тя. — Никога не е бил по-добре.
— И току вземе, че ти подпъхне по някой сапун, а?
Шугър се взира в зачервените му очи и се чуди дали е имал намерение думите му да прозвучат като гаден цинизъм. Доколкото й е известно, похотливостта не се числи сред интересите на полковник Лийк.
— Не бих могла да си представя по-голяма щедрост от неговата — свива тя рамене.
— А пък ти не харчи всичко наведнъж.
До задушната приемна долита глухият шум от хлопването на задната врата. Задоволеният клиент се е появил отново в обления от слънчева светлина външен свят.
— Шугър!
Каролайн, само по риза, се е появила на горната площадка. На тази светлина, под този ъгъл, белегът, получен в работилницата за шапки, се откроява ярко на гърдите й.
— Избутай полковника, ако не мръдне сам — нали е на колелца!
Вместо да допусне такова непочтително отношение, полковникът избутва сам количката встрани от стълбите.
— … вратът й бил почти прерязан от копринения шал, с който била удушена — довършва той рецитала, докато Шугър се качва нагоре по стълбите, за да се види с приятелката си.
След като е предложила на Шугър единствения стол в стаята си, Каролайн явно се колебае дали да седне на леглото. Шугър незабавно разбира какъв е проблемът и предлага да й помогне да сменят чаршафа.
— Няма чисти чаршафи — отвръща Каролайн, — ама може да прострем този, че поне малко да се проветри.
Двете заедно издърпват чаршафа от леглото и го простират през прозореца с най-мократа част отпред. Още щом приключват с тази задача, слънцето сякаш започва да грее два пъти по-силно.
— Късметлийка съм днес, нали? — казва усмихнато Каролайн.
Шугър отвръща смутено на усмивката й. В Прайъри Клоуз решението на същия проблем е далеч по-просто: всяка седмица тя издебва подходящия момент, за да не я види някой, влиза през портата на близката градина с голям пакет мръсни чаршафи, и малко след това излиза без него. Какво друго би могла да направи, след като не разполага с перачка? В мислите й ясно се откроява образът на Кристофър, натопил малките си зачервени ръце в сапунената вода…
— Добре ли си, Шуш?
Шугър си възвръща спокойното изражение.
— Малко ме заболя глава — отвръща тя. — Слънцето е много силно.
Откога по прозореца на Каролайн се е натрупал такъв отвратителен пласт сажди? Не е възможно последния път, когато ги видя, да са били толкова мръсни! И откога стаята й мирише така ужасно?
— Ще ме извиниш ли, Шуш? Още не съм се подмила.
Каролайн отнася порцелановия леген от другата страна на леглото, скривайки се зад него от уважение към гостенката. Тя кляка и се заема с обичайния противозачатъчен ритуал — налива водата, вади тапите от шишенцата. Шугър чувства как я побиват тръпки, докато гледа как приятелката й вдига невъзмутимо изпомачканата си риза, стиснала в ръка дървената дръжка с навития на нея парцал. Задникът й е по-закръглен, отколкото си го спомня Шугър, на трапчинки и изцапан със сперма.
— Досадна работа, ама няма как — отбелязва Каролайн и се заема със задачата си.
