— Ммм — мънка Шугър в знак на съгласие и отклонява поглед. Самата тя не е изпълнявала от доста време този ритуал — всъщност откакто се пренесе на Прайъри Клоуз. Не е осъществимо, когато Уилям остава да нощува, а и дори да не остане… нали всеки път взема вана и се кисне дълго, дълго в нея? Потънала в топлата, чиста вода, разтворила крака под бялата завивка от ароматна пяна — това несъмнено е най-доброто възможно почистване на всичко излишно, нали?
— Почти свърших — обажда се Каролайн.
— Няма защо да бързаш — казва Шугър и се пита дали тъкмо в този момент Уилям не чука на вратата на любовното им гнездо. Загледана в чаршафа, издуващ се на лекия ветрец, тя вижда как петната по него засъхват като следи от гол охлюв. Божичко, колко мръсен е този чаршаф! Пробожда я чувство на вина при мисълта, че всяка седмица изхвърля почти неупотребявани чаршафи, докато Каролайн работи и спи на тези парцали!
Каролайн отива към прозореца, понесла в ръце тежкия леген. После фигурата й се скрива от кръста нагоре зад ветреещия се като призрак чаршаф.
— Пазете си главите! — казва тя шеговито и помията се излива в разрез с предписанията по фасадата на къщата.
— Трябва да ти разкажа — започва тя след няколко минути, седнала вече наполовина облечена на голия дюшек, докато реши косата си, — трябва да ти разкажа за новия си постоянен клиент — май вече четири пъти се виждаме. На теб ще ти хареса, Шуш. Много изискано говори.
И тя започва да разказва за досегашните си срещи с мрачния, сериозен мъж, комуто е дала прякора „Свещеника“. Банална история, нищо ново в света на проституцията. Шугър едва прикрива нетърпението си; убедена е, че знае края на историята.
— И после те вкарва в леглото, нали? — подсказва тя, за да накара Кади да приключи.
— Не! — възкликва Каролайн. — Точно там е странното!
Едва прикривайки задоволството си от изненадващия финал, тя размърдва босите си крака. Колко са мръсни, мисли си Шугър. Как може една жена да се надява да се измъкне от Чърч Лейн, ако ходи с толкова мръсни крака?
— Може да е още по-сбъркан, отколкото изглежда на пръв поглед — въздъхва тя.
— Неее, ако мислиш, че е обратен, не е — познавам ги аз! — казва със смях Каролайн. — Миналата седмица направо го попитах — толкова ли ще е страшно да легне с мен, само веднъж, колкото да разбере дали ще му хареса — или поне да си изясни защо другите хора вдигат такава дандания около цялата работа — тя присвива очи от усилие да си припомни точния отговор на „Свещеника“. — Ей тук, до прозореца стоеше, както винаги и хич не ме и поглеждаше. Тогава каза… как беше точно? Каза, че ако всички мъже като него се поддават на изкушението, винаги щяло да има бедни вдовици като мен, които ще тръгват по пътя на порока, винаги щяло да има гладуващи деца, както беше мойто момченце, и винаги щяло да има лоши господари и убийци, защото хората не обичали достатъчно Бог, въпреки че би трябвало да знаят колко нередно постъпват.
— А ти какво му отговори? — пита Шугър разсеяно, обхождайки с поглед безбройните признаци на мизерията, в която живее Каролайн — рамката на прозореца, прекалено изгнила, за да може да бъде боядисана, стените, прекалено напукани, за да може отгоре да се залепят тапети, пода, прекалено надупчен от дървояд, за да има смисъл да се полира; тук нищо не може да се разкраси и почисти — къщата трябва да се изгори и на нейно място да си строи наново.
— Казах му, че хич не ми е ясно как мъже като него ще спрат жени като мен да не тръгват по пътя на порока или пък ще сторят така, че децата им да не измират — освен ако вземат да се оженят за тях и да ги издържат.
— И да не би да е предложил да се ожени за теб и да те издържа?
— Кажи-речи! — Каролайн избухва в смях. — Втория път, когато дойде, предложи да ми намери почтена работа. Попитах го работа във фабрика ли има предвид. Той рече „да“, пък аз му казах да забрави. Е, рекох си, с това приключихме, ама миналата седмица пак подхвана — рече, че поразпитал тук-там, че можел да ми намери някакво място, дето не било във фабрика, в някакъв магазин ли, нещо такова. Само да река, щял да каже една дума на когото трябва, а за да не мисля, че ме лъже, каза и името на фирмата — парфюмериите „Ракъм“. Рече, че трябва да съм ги чувала.
Шугър трепва като подплашена котка, но за щастие Каролайн стои гърбом към нея, с лице към прозореца, и плъзга лениво ръка по чаршафа.
— А ти какво каза?
— Ами казах, че каквато и работа да ми намери, ще трябва да се преуморявам до смърт, и то за по-малко от шилинг на ден. Рекох му, че за една бедна жена „почтената“ работа е като да умира бавно — без разлика.
Тя отново се засмива и с няколко леки движения на ръцете наглася сресаната си коса така, че да бухне. После разтваря широко ръце, обхващайки с жеста си цялата стая и това, което тя символизира.
