Клара, която за разлика от господарката си не е била увлечена от статията, озаглавена „Сезонът: Чия звезда грееше най-ярко, кога и къде“, е проследила полета на птицата и само примигва, когато дървената играчка се удря в земята. Спокойно, без да бърза, сякаш да подчертае излишната нервност на господарката си, тя се пресяга и вдига птицата за едното крило, направено от тънки дъсчици и хартия.
— Това е просто играчка, мадам — казва тя със сладък глас.
— Играчка ли? — повтаря учудено Агнес, докато отпуска отново краката си напред.
— Да, мадам — потвърждава Клара, вдига високо птицата, чиито криле междувременно са спрели да потракват, и я показва на Агнес. Играчката е неумело сглобена, с небрежно нарисувана главичка, месингов ключ задвижва мъничкото метално моторче в нея. — Онзи човек с количката ги продава. Нали минахме покрай него.
Агнес се обръща, за да погледне натам, накъдето сочи Клара, но вижда само едно момченце на шест или седем години, в синьо памучно моряшко костюмче, със сламена шапка, което завива, подскачайки, край скалата. Детето спира рязко пред непознатата дама и прислужницата й, която държи в ръка играчката му.
— Моля, госпожице — казва то — това е моята птичка.
— Е, тогава ще трябва занапред да се грижиш по-добре за нея — казва Клара с упрек.
— Извинете, госпожице — казва детето, — но тя не иска да лети направо — и притеснено почесва левия си прасец със стегнато завързаната висока обувка на десния крак. Прислужницата го гледа с неприязън, затова то решава да се обърне към усмихнатата дама с големите сини очи.
— Горкото дете — казва Агнес. — Не се притеснявай, тя не хапе — и прави знак на Клара да му върне играчката.
Агнес всъщност харесва децата, стига да не са бебета, да не са нейни, и да й се предлагат в малки дози. Особено малките момченца могат понякога да бъдат очарователни.
— Наистина ли може да лети? — пита тя детето.
— Ами… — то се смръщва, не му се иска да опетни доброто име на играчката. — Човекът, който ги продава, показа една, която летеше много добре, и каза че всички летят така, но и моята, и на брат ми не летят кой знае колко. Хвърляме ги колкото можем по-високо, ама обикновено падат право на земята. А сега мога ли да си вървя, мадам? Мама каза веднага да се връщам.
— Много добре, млади господине — усмихва се Агнес. — Честен човек сте вие. Ето ви играчката.
Направила е едно дете щастливо; колко проста работа е това всъщност! Тя се усмихва на момченцето, помахва му с ръка на сбогуване, и веднага щом то изчезва, се обръща към Клара и казва:
— Иди да ми купиш една такава птичка. И нещо сладко за себе си, каквото си харесаш.
— Да, мадам, благодаря ви, мадам — казва прислужницата и тръгва припряно да изпълни поръчката. При всяка нейна крачка от турнюра на тъмносинята й пола се сипе пясък.
Агнес изчаква камериерката й да се изгуби от поглед, а после се пресяга и взема книгата, която Клара е оставила върху одеялото. Любопитно й е да види какво би могла да чете една прислужница. Виж ти, роман — „Джейн Еър“. Агнес също го е чела, взела го е от библиотеката на Мууди, въпреки категоричното несъгласие на доктор Кърлоу. Когато установява, че тази книга с протрити от много четене корици сега е в ръцете на Клара, Агнес потръпва — като че ли има нещо много порочно в това една камериерка да се наслаждава на ужасния разказ за една съпруга, докарана до лудост от болестта и затворена в някаква кула от съпруга си, който през това време прави опит да се ожени за друга жена. Тя свива леко устни и оставя книгата обратно на одеялото.
Когато отново се изправя, болката в главата й се връща и започва да пулсира точно зад лявото око. Колко странно е, че това отвратително усещане има наглостта да не отзвучава, след като толкова много от розовите хапчета на госпожа Гууч са били изпратени да го пропъдят! Агнес ги гълташе по целия път от Лондон дотук, докато Клара дремеше. Сега тя опипва чантичката си и се бори с изкушението да отпие от шишенцето с лауданум, което уж съдържа лавандулова вода. Но не, трябва да пести лауданума за наистина безизходни ситуации.
„Мисли за нещо леко и приятно“, напомня си тя. Установила е, че тежките размисли усилват болката. Ако само успее да пропъди тревогите от главата си, така че в мозъка й да останат само приятни спомени и усещането, което хиндуистките мистици наричат „нирвана“, тогава би успяла да се изтръгне от челюстите на болката и да изпита малко облекчение.
В живота има толкова неща, за които трябва да бъде благодарна… Изключителният й успех през този сезон… Собствен екипаж и кочияш… Ангел-пазител, който рискува да понесе Божия гняв, за да я защити от неприятности… Онова ужасяващо кървене вече изчезна окончателно… можа да се върне към Истинската вяра на детството си, нещо, което бе крайно време да стори…
