Клара избърсва нос в кърпичката си. Какво иска да каже той? Да не очаква тя да литне към Нотинг Хил и да съобщи новината на Уилям, кацнала на рамката на прозореца? Въпреки това кимва.
— Чудесно — полицаят затваря бележника си. — В такъв случай оставям нещата във ваши ръце.
Небето се е покрило с облаци, всеки момент може да завали. Родителите влачат за ръка съпротивляващи се дечица, които не искат да се разделят с пясъчните си градежи; разхождащите се по крайбрежната улица контета бързат да намерят подслон; морски нимфи в странни одежди се появяват от вълните и се скриват в плажните машини; продавачите тътрят напред-назад количките си с все по-голяма скорост, пресипнали от усилия да убеждават с крясъците си оттеглящото се множество, че всичко се продава кажи-речи срещу нищо.
Госпожа Фокс отдавна се е прибрала в хотела си, оплаквайки се, че тази почивка я изтощава до смърт. Тя няма никаква представа, че госпожа Ракъм е във Фолкстън, и тъй като не тя е добрата самарянка, която откри Агнес, просната в безсъзнание на брега, ще се прибере в Лондон, без да я зърне дори веднъж.
А Шугър? Да не би Шугър да е била жената, която Агнес видя да върви към нея в онзи обърнат наопаки свят? Не, Шугър си е в апартамента на Прайъри Клоуз, и се насилва да чете „Парфюмерийното изкуство“ от Дж. У. Септимъс Пийс. Най-големият водоем близо до нея е неизпразнената й вана. В нещастния й мозък няма никакво свободно местенце, където би могла да се промуши мисълта за госпожа Ракъм, дотолкова е задръстен с подробности за лавандулата и етеричните масла. Дали някога ще има полза от новопридобитото познание, че ананасовото масло е всъщност бутират на етиловия окис? Има ли някакъв смисъл да се опитва да запамети рецептата за нощен крем с розово масло (един фунт бадемово масло, един фунт розова вода, половин драм розово масло, една унция спермацет и бял восък)? Чуди се какви ли са тези хора, които могат да пишат за сперма и да мислят само за китове.
— Боже мили — стряска се тя, защото се е унесла и книгата се е хлъзнала между коленете й. — Събуди се!
— Е, как беше морето? — пита лейди Бриджлоу, поставяйки безшумно чашата с чай обратно върху чинийката. — Тази година реших да не ходя — няма курорт, който да не е превзет от простолюдието. Ах,
Роуз, новата прислужница на Ракъмови, налива още чай в чашата на лейди Бриджлоу — струята тече право, макар и отвисоко. Ръката на Роуз не трепва, докато стиска дръжката на тежкия чайник, червендалестата й, месеста китка се откроява на фона на белия маншет, около нея се носи лек лъх на дезинфектант — това се нрави на лейди Бриджлоу.
Септемврийският следобед е слънчев, но хладен. Изминали са няколко седмици, откакто Уилям прибра от Фолкстън жена си — значително по-слаба и с по-странно поведение, отколкото когато замина. В настоящия момент тя се крие на горния етаж, и е заявила категорично, че „не приема“.
Ако трябва да бъдем честни, не само Агнес Ракъм се чувства зле напоследък; тази година пролетта дойде неестествено рано, но и още от края на август времето застудя, сякаш природата се опитва да компенсира незаслужената щедрост, която е проявила към хората. През повечето дни яркото утринно слънце избледнява, и по обяд навън вече е мрачно, а хладният вятър подсказва какво може да се очаква занапред. Листата се сипят като порой от дърветата, нощите стават все по-дълги, из цяла Англия художниците-пейзажисти се оттеглят отвратени от забулената в мъгли провинция. Търговските партньори на Уилям, които притежават и овощни градини, са принудени да обявят преждевременно прибиране на реколтата, защото плодовете едва се крепят на клоните, късат се и падат направо в ръцете на берачите — и отложи ли се брането дори само с час, те вече са изпопадали и се търкалят, натъртени и загниващи, по земята. Слава Богу, лавандулата вече е прибрана. Шугър бе разочарована, че не можа да присъства на брането, но човек не може да организира всичко, като същевременно трябва да се справя и със задълженията си по време на сезона, и с проблематичната си съпруга. Огньовете, на които се изгарят изкоренените петгодишни растения, се кладат през октомври — Уилям ще я заведе да ги гледа, това вече й е обещал.
В резиденцията на семейство Ракъм в Нотинг Хил прислужниците — и тези от горните етажи, и другите, които работят в подземията, се подготвят да посрещнат есента, която най-вероятно няма да пощади Англия; плътните завеси са извадени и се проветряват от препаратите против молци; килерът е пълен до тавана с консервирани омари, сардини, сьомга, костенурки и какво ли не още; в мазето се складират плодове и зеленчуци; комините са почистени; Джейни се разболя в най-неподходящия момент, когато чистеше печките; Чийзмън провери покрива и вратите на екипажа за евентуални пролуки; Лети и Роуз махнаха летните украси от камините и подредиха вместо това сухи дърва, готови за палене. Всички избягват Шиърс, който се щура насам–натам и мърмори под нос от сутрин до вечер.
