Шугър се чуди дали да излъже, че не е чувала за въпросното дружество, чиито представителки се появяваха сегиз-тогиз на Силвър Стрийт — госпожа Кастауей ги приемаше любезно, дори подканяше Кейти да им посвири — а сетне ги подлагаше на такъв присмех и убийствен сарказъм, че те си тръгваха разплакани.
— Дружеството за спасение? — повтаря тя.
— Ами едно благотворително дружество. Опитват се да връщат проститутки в правия път.
— Тъй ли? — тя успява да придърпа незабелязано ризата си от пода и започва да я навлича. — И имат ли успех?
— Нямам представа — свива рамене Уилям. — Учат уличниците на занаят… да стават шивачки… такива работи. Доколкото си спомням, помощник-готвачката на лейди Бриджлоу й беше изпратена от въпросното дружество. Момичето им е страшно благодарно и много се старае, а лейди Бриджлоу твърди, че човек никога не би могъл да предположи с какво се е занимавала преди. — Шугър не може да продължи да се облича, защото Уилям е седнал върху гащите й. — Когато търсех нова прислужница за приемната, обмислих и тази възможност — продължава замислено Уилям, — но се радвам, че не се обърнах към тях. Роуз струва собственото си тегло в злато.
Шугър побутва плахо Уилям, за да измъкне гащите си, и той се подчинява. Окуражена, тя решава да рискува.
— Ами брат ти — пита тя, — и той ли е член на същото дружество?
— Не, не — казва Уилям. — Там членуват само жени.
— А може би членува в някое друго подобно дружество?
— Не… Защо питаш?
Шугър си поема дълбоко дъх — не я тревожи това, че ще злоупотреби с доверието на Каролайн, а че може да събуди предразсъдъците на Уилям.
— Имам една позната… — започва тя предпазливо, — виждам я от време на време, когато… отивам на пазара за плодове. Тя е проститутка… — като че ли Уилям се намръщи. Дали не е надценила доверието му в нея? Но вече няма друг изход, трябва да продължи. — Последния път, когато я срещнах, тя ми разказа една много странна история…
И така, Шугър преразказва историята на Каролайн за набожния кандидат-просветител, който й плащал по два шилинга, само за да си говорят. Уилям слуша търпеливо до момента, в който Шугър стига до предложението на този човек да намери на проститутката работно място в парфюмериите „Ракъм“. Тогава той ахва удивено. Когато Шугър свършва разказа си, Уилям започва да клати невярващо глава.
— Господи Боже милостиви…! — мърмори той. — Възможно ли е? Възможно ли е да е бил Хенри? Но кой друг би могъл да бъде… сега си спомням, че ме попита дали бих дал работа на една бедна жена, която не разполагала с препоръчителни писма… Боже мили… — внезапно Уилям се разсмива. — Виж го ти хитреца! Значи си е мъж като всички останали!
Шугър е обзета от угризения, макар сама да не може да прецени кого точно е предала — Хенри или Каролайн.
— О, но той дори не я докосва — допълва тя припряно.
Уилям изпръхтява развеселено, изпълнен със съжаление към лековерието на жените.
— Може би не нея, глупаче — заявява той, — и може би не точно сега. Но кой може да докаже колко проститутки посещава?
Шугър мълчи. През угризенията се прокрадва лъч на радост, защото той я нарече „глупаче“ така нежно, почти бащински!
— Кой би си помислил? — продължава да мърмори и да се киска Уилям. — Хенри, благонравният ми брат! Пресветият Хенри! Ха-ха! Знаеш ли, признавам си, че никога не съм го чувствал толкова близък, както в настоящия момент. Бог да го благослови!
И той се навежда към Шугър и я целува по бузата с благодарност — не й е ясно точно за какво.
— Ти нали… няма да му се присмиваш? — пита тя умолително и гали притеснено раменете му.
— На родния си брат? — пита той с ироничен упрек. — При това в сегашното му състояние?! Бог да пази! Аз съм въплъщение на дискретността!
— Скоро ли ще се видите? — пита тя, надявайки се, че след няколко седмици или месеци споменът за разкритията й ще се изтрие от паметта му.
— Довечера — отвръща Уилям. — Канен е на вечеря у нас.
Същата вечер, за да пропъди мрачното настроение, което неминуемо ще се възцари след пристигането на Хенри, Уилям е наредил масата за вечеря да бъде осветена с два пъти повече свещи от обичайното, и да бъде украсена с гирлянди от цветя. Оценявайки сам резултата от решението си, застанал на вратата на трапезарията, той решава, че картината излъчва непобедима жизнерадост. И въпреки че кухнята е разположена чак в подземията, за да не достигат до господарските етажи миризми на готвено, Уилям, чието обоняние е вече така изтънчено, че може да направи разлика между
Обратно на обичая си Агнес е оповестила, че ще се присъедини към двамата братя на вечеря. Дали това го тревожи? Съвсем не, убеждава се Уилям. Агнес винаги е имала слабост към Хенри, а освен това тази вечер тя е в чудесно настроение, смее се и тананика, докато надзирава прислужничките, които окачат плътните зимни завеси.
