Аз съм пратеникът полностью

Идва декември и два дни преди мача още не съм се успокоил заради липсващата отметка срещу името на Гевин Роуз. Връщам се там, но още няма нищо. Надявам се, че онзи, който отговаря за това, просто е закъснял, но няма как да закъснее с три или четири дни. Отговорникът на цялото мероприятие не би допуснал да се случи подобно нещо.

Спя лошо.

Портиер ме изнервя.

След като и в четвъртък не успявам да заспя, отивам до денонощната аптека на другия край на главната улица да си купя нещо за сън. Трябваше да си запазя част от хапчетата за сън, с които почерпих мъжа от ”Едгар Стрийт”.

Когато излизам, виждам на отсрещната страна на улицата група момчета.

Докато вървя към къщи, става ясно, че те ме следят. Спираме на кръстовището и чакаме да светне зелено и тогава чувам гласа на Даниел Роуз:

-Той ли е, Гев?

Опитвам се да се бия с тях, но те са твърде много. Поне шестима. Замъкват ме в една странична улица и ме подреждат горе-долу така, както аз подредих Гевин преди това. Налагат ме с юмруци и ме държат, докато се изреждат всичките. Усещам как кръвта пъпли по лицето ми, а ребрата, краката и коремът ми се покриват със синини. Те се забавляват.

- Сега ще те науча да не се закачаш с брат ми!

Даниел Роуз се опитва да завърже разговор и ме изритва с все сила в ребрата. Предаността била болезнено нещо.

- Хайде, Г ев, довърши го та.

Гевин не възразява.

Изритва ме в корема и стоварва едно кроше в лицето ми. След което всички изчезват в нощта.

Опитвам се да стана, но не успявам и се свличам обратно.

Все пак се завличам до вкъщи и имам чувството, че съм затворил кръга след момента, в който получих асото спатия.

Когато влизам със залитане, Портиер изглежда потресен. Едва ли не притеснен. Едва успявам да поклатя глава и да го уверя с немощна, разкривена от болка усмивка, че съм добре. Представям си, че докато се е разигравало всичко това, в камъка след името на Гевин Роуз се е появила голяма чавка. Край, свършено е.

По-късно тази нощ се гледам в огледалото в банята.

Две насинени очи.

Отекла челюст.

Този път тя наистина си тръгва и виждам как баща й ме гледа от колата. Дано не ме мисли за някой извратеняк, който дебне из парковете невинните момичета. Особено след случая с кутията за обувки.

Усещам върху крака си муцуната на Портиер, който ме гледа отдолу с прекрасните си старчески очи.

- Е? - питам го. - Какво ще бъде, приятелю? Купа, спатия или пика?

Какво ще кажеш за още един сладолед, предлага той.

Много ми помогна, няма що.

Схрусквам фунийката и се изправям. Сега забелязвам колко схванат и пребит се чувствам два дни след случката при Катедралата. Опитът за убийство не е лесна работа.

В ухото ми свири комар и съм почти благодарен за компанията му, дори се изкушавам да започна да му пригласям.

Тъмно е, лицето ми е в кръв и комарът може да кацне и да пие, без да се налага да ме хапе. Може да коленичи и да лочи кръвта от дясната ми буза и устните.

Ставам от леглото. Подът е хладен, наслада за ходилата ми. Чаршафите ми са подгизнали. Облягам се на стената в коридора. Вадичка пот достига глезена ми и се стича по ходилото.

Не се чувствам зле.

Дори правя опит да се засмея. Поглеждам часовника, влизам в банята и си вземам студен душ. Ледената вода подпалва раните и синините ми, но усещането е приятно. Почти четири сутринта е и вече не се боя. Нахлузвам чифт стари джинси и отивам до леглото да търся двете аса. Отварям чекмеджето и вземам картите. Жълтата светлина в стаята стои с мен, докато щастливо разглеждам картите. Мисля си с вълнение за Мила и за "Едгар Стрийт" и се надявам животът на Софи да е прекрасен. Смея се при мисълта за отец О’Райли, "Хенри Стрийт” и "Деня на свещеника". После е Анджи Карузо, за която ми се иска да можех да сторя повече. И онези копелета, братята Роуз.

Каква ще е следващата карта, чудя се.

Вероятно ще е купа.

Чакам.

Дневната светлина и следващото асо.

Този път искам да стане бързо. J

Искам картата веднага. Без недомлъвки. Без гатанки. Само ми | дайте адресите. Дайте ми имената и да потеглям. Това искам. ?

Притеснявам се единствено, че всеки път, когато съм искал ! нещо да стане по определен начин, то е ставало по друг, така че да" ме сблъска с неизвестното. Искам Кийт и Дарил отново да влязат през тази врата. Искам да ми донесат следващата карта и да ругаят , Портиер, че смърди и има бълхи. Дори съм оставил вратата отключена, за да влязат културно.

Но знам, че няма да дойдат.

Намирам си книгата и се запътвам към хола. Вземам асата с мен и ги държа, докато

чета.

Когато отново се будя, лежа на пода, а двете карти са до лявата ми ръка. Вече е към десет, горещо е и някой блъска по вратата.

Те са, мисля си.

- Кийт! - виквам и се изправям на колене. - Дарил! Вие ли сте?

- Какъв е пък тоя Кийт?

Поглеждам нагоре и виждам Марв да стърчи над мен. Разтърквам очи.

- Какво правиш тук? - питам го.

- Така ли се говори с приятел?