се пращене като от чупещо се дърво, последван от звук на смучене.
Били вдигна очи към Макиавели.
– В никакъв случай не ми казвай какво прави тя в момента.
Италианският безсмъртен поклати глава.
– Има добър апетит, признавам £ го – каза той и добави с лукава усмивка: – А
костният мозък е особено хранителен!
Били се отдалечи от вонята на убития глиган и задиша дълбоко хладния нощен
въздух. Бе започнала да се събира гъста мъгла, която пълзеше по стените на
затвора като дим, а температурата падаше бързо.
– Не мислех, че ще си толкова гнуслив – рече Макиавели, като дойде при него. –
Смятах те за велик американски герой, безстрашен и смел.
Били извъртя очи.
– Гледал си прекалено много филми за мен. Винаги съм бил на мнение, че трябва
да ми плащат процент. Не изглежда честно да използват името ми, без да ми дават
нищо в замяна.
– Били, предполага се, че си мъртъв.
– Знам. – Зад него се раздаде някакво пльокане, той подскочи и притисна устата
си с ръце. – Не съм гнуслив. – Всяка дума на Били излизаше като облаче пара от
устата му. – Ловувал съм бизони, заклал съм немалко говеда, както и пилета, и
прасета за трапезата. Хващал съм и съм кормил риба. Но обичам да си готвя
месото, преди да го ям! – Той хвърли поглед през рамо към Хел, която лежеше на
стъпалата на двора за разходки и пируваше с останките на Хус Кромион. До нея
седеше Один и £ подаваше мръвки.
Марс Ултор бе заел позиция до разрушената врата и прогонваше всяка твар,
която се приближеше. В дълбините на затвора нещо, което никога не е било човек,
се кикотеше с глас на малко момиченце.
Хел видя, че Били я гледа, и се усмихна ужасяващо. Протегна му нещо, блестящо
от влага.
– Запазих това за теб. Истински деликатес – изфъфли тя.
– Ще го пропусна, благодаря. Хапнах точно преди да тръгнем. Освен това съм на
диета. И съм вегетарианец. Даже строг вегетарианец.
Макиавели хвана Били за ръката и го отведе по средата на двора за разходки.
Посочи към очертанията върху плочите.
– Какво подушваш? – попита той.
– Имаш предвид освен заклания...
– Съсредоточи се, Били.
Американският безсмъртен вдиша.
– Солен въздух.
– Друго?
– Портокали, ванилия, сяра и... – Той пое още един дълбок дъх. – И градински
чай. Това е моето момиче, Вирджиния – добави.
– Сярата е Дий. – Макиавели проследи очертанията на правоъгълника с върха на
протрития си ботуш. – И легендарните близнаци също са били тук.
– А сега къде са?
– Заминали са.
– Заминали?
– Мисля, че Дий е използвал четирите древни Меча на силата, за да създаде лей-
портал, който да го отведе назад във времето.
– Колко назад? – зачуди се Били.
– До самото начало – рече мрачно италианецът. – Ако бях комарджия, какъвто не
съм, бих заложил, че се е върнал на Дану Талис.
Били обхвана тялото си с ръце и потрепери.
– Предполагам, че това не е хубаво.
Макиавели поклати глава.
– Не. Той без съмнение има някакъв велик план да завладее Дану Талис и да
управлява света. Докторът винаги е излизал с такива безумни кроежи. Винаги е
играл по собствени правила.
– Предполагах го.
– И обикновено е грешал. Дий има твърде високо мнение за собствената си
значимост. Докторът наистина е интелигентен, но е оцелял, защото е хитър, а не
защото е умен. А и винаги е имал късмет.
– Не можеш да имаш късмет вечно – рече Били. – Рано или късно той ще се
изчерпи. – Посочи с палец през рамо към пълния с чудовища затвор. – Нашият
може и да се е изчерпал вече. Затворени сме на остров, пълен с чудовища. – Той
понижи глас и кимна към Один и Хел. – И допреди няколко часа те бяха наши
врагове.
– Врагът на моя враг е мой приятел – напомни му Макиавели.
– Да, и врагът на моя враг може пак да си ми е враг. Освен това трябва ли да ти
напомням, че повечето хора познават убийците си. Аз го научих по трудния начин –
познавах Пат Гарет8 .
Италианецът сложи ръце на рамената на Били и го погледна в очите. Кълбящата
се млечнобяла мъгла превръщаше сивите му очи в алабастър, което го караше да
изглежда като слепец.
– Правилно ли постъпихме, като попречихме на Дий да пусне чудовищата срещу
града? – попита той.
– Естествено – каза Били без капка колебание.
– Правилно ли постъпихме, като останахме да се бием заедно с тези Древни
срещу чудовищата?
– Да, без съмнение – каза пак Били.
– Помисли върху следното. – Макиавели се усмихна. – Какво щеше да стане, ако
двамата с теб бяхме избрали страната на Дий и чудовищата?
На лицето на Били се изписа неувереност.
– Ами всъщност не знам.
– Дий и Деър пак щяха да изчезнат, а ние щяхме да останем на острова, за да се
бием срещу Марс, Один и Хел. И макар че ти може да си добър боец, Били, аз не
съм. Колко дълго мислиш, че щяхме да издържим срещу когото и да било от
тримата?
– Е, предполагам, че бих могъл да видя сметката на тоя едноокия...
Макиавели въздъхна.
– Тоя едноокият е Один.
Били го изгледа тъпо.
– Сигурно си имал куче като малък? – попита италианецът.
– Разбира се.
– Как го наричаше?
– Хлапе.
– Наричал си кучето си Хлапе?
Американецът се ухили.
– Това беше, преди да получа прякора си.
Макиавели кимна.
– Один – тоя едноокият – има два вълка. Гери и Фреки.
– Хубави имена. Силни.
