кроежи и интриги. Мислех се за много умен, да съставям планове, на които са им
нужни години или дори десетилетия, за да дадат плод. Изобщо не подозирах, че
съм част от нещо по-голямо, замислено от същества, които никога не са били хора
и чиито планове обхващат хилядолетия. Днес научих, че всичко, което съм правил,
е било или предварително нагласено, или разрешено от тях. Позволявали са ми да
правя само онова, което влиза в техните планове – довърши той с яростна нотка в
гласа си.
– Срамота – промърмори Вирджиния. – Макар че от мен няма да получиш
съчувствие.
– О, ти също не си изключение. Как ще се почувстваш, ако ти кажа, че и ти си
била част от този необикновен план? Той обхваща хилядолетия.
Вирджиния се взря внимателно в прегърбения безсмъртен, чиито очи блестяха в
полумрака. Никога по-рано не го бе забелязвала, но изведнъж осъзна, че очите му
бяха със същия цвят като нейните. Намръщи се, докато си припомняше. И на
Макиавели бяха същият цвят.
– Част от план ли?
– Преди малко говорих с един Древен, който бавно се превръща в златна статуя –
каза Дий. Бръкна под робата си и извади тъничък правоъгълник, увит в палмово
листо. – Помоли ме да ти дам това.
Вирджиния го завъртя в ръцете си.
– Какво е? – попита тя.
– Каза, че било съобщение.
– За мен?
Дий кимна.
– За теб.
– Не е възможно. Откъде е знаел, че ще съм тук?
– А откъде е знаел, че аз ще съм тук? – попита Дий. – Защото той го е планирал.
Той и Маретю са планирали всичко.
– Кое всичко? – настоя тя.
– Как кое, Вирджиния? Унищожаването на света.
Глава 33
– О,мразя троловете – изстена Пернел Фламел.
Създанието, което потракваше с нокти по тясната каменна пътека, приличаше на
първобитен човек. Беше ниско и тантуресто, с плоско маймунско лице и цялото му
тяло бе покрито с мазна червеникава козина, почти неразличима от животинските
кожи върху нея. Носеше меч, издялан от кост на животно, измряло още преди да се
появят динозаврите. Очите му имаха цвят на мръсен сняг, а когато се усмихна,
заострените му зъби бяха ужасяващи.
– Да не би тази твар току-що да си облиза устните? – попита с отвращение
Вълшебницата.
– Вечеря – каза тролът с изненадващо чист и ясен глас. Имаше следа от някакъв
акцент.
– Те рядко пътуват сами... – започна Никола.
Чу се ново потракване и дращене на нокти по камъка, след което още две
създания – едното от тях несъмнено женско – се появиха от кълбящата се мъгла.
Дори през мириса на море и гадната миризма на мъглата, вонята, лъхаща откъм
тварите, бе отвратителна.
– Не сме тролове. – Лицето на женската се изкриви в погнуса. – Те са мръсни
животни. Ние сме Фар Дарг24 – рече тя гордо.
– Е, строго погледнато, ние сме Фар Дарг – каза едно от създанията. – Ние сме
мъжки. Ти си Мна Дарг25 . Женска.
Вълшебницата въздъхна, облегна се на каменния тризъбец и превърна трите
същества в камък с едно махване на ръката.
– Троловете поне искат само да те изядат, а не да те уморят с приказки.
– Можеше и по-зле да е – рече Никола. Тръгна към вкаменените създания и
потупа едно от тях – женското, – докато минаваше покрай него. Жълти очи се
взираха в Алхимика от каменното лице. – Можеше да са леприкони.
Пернел потрепери.
– Знаеш, че мразя леприконите повече от почти всичко друго.
Движейки се бавно, Алхимика и Вълшебницата поеха по тясната крайбрежна
пътека, която водеше към пристанището. Можеха да чуят как нереидите ги
следват, пляскайки невидими в морето отдясно.
– Дий не е глупак – каза Никола. Спря, щом стигнаха до мястото, където някога
приставаха туристическите корабчета, и се обърна да погледне празния кей. –
Събрал е тези твари на острова...
От нощта изникна едно момче с плъше лице и се втурна към Алхимика,
протегнало хищно ръце. Докато минаваше покрай Пернел, тя се завъртя и настъпи
опашката му, което го накара да спре и да изквичи. То се врътна към
Вълшебницата и тя повтори магията, която бе използвала току-що, превръщайки го
в камък. Момчето остана с едно отворено око, а другото притворено във вечно
намигване.
Без да се обръща, Никола продължи:
– Сигурно е имал готов план за откарване на създанията до брега.
– Единственият начин да се напусне островът е с лодка – рече Пернел. – Може би
планът се е променил или пък събитията са се развили прекалено бързо, за да
успее да се вмести в новия срок. Не забравяй, че първоначално не се очакваше
Тъмните древни да се върнат в Земното сенкоцарство преди Лита. Дотогава
остават още две седмици.
– Дий трябва да е имал резервен план. Сигурно му е отнело месеци да докара
създанията тук. Но как? На острова няма лей-линии.
Пернел кимна.
– А и никой от нас не е почувствал употреба на огромни количества сила. Трябва
да го е направил с лодка.
– Което, както сама каза, е единственият начин да се напусне островът. – Никола
се замисли за момент. – Той прати Лотан на брега, за да се развилнее по улиците.
Обзалагам се, че планът е бил, докато това отвлича вниманието на всички, от
Алкатраз да доплува някое корабче със създания, които да се включат във
веселбата.
– А след като Дий го няма, значи Пернатата змия командва парада?
– Или Бастет – подхвърли Фламел. – Знаем, че Дий е работил и с двамата.
