Създанието бе ниско и набито и приличаше на ходещ на два крака крокодил.
Беше високо метър и половина, с широко тяло, груба люспеста кожа и плоска
клиновидна крокодилска глава. Огромните му, раздалечени бронзовозлатни очи с
котешки зеници пронизваха мрака. Когато отвори уста, разкри редици остри зъби и
дебел, неподвижен бял език.
Нитен бе виждал представители на змийската раса и преди – те присъстваха в
легендите на почти всяка страна по света, а и много от близките Сенкоцарства бяха
населени с гущероподобни създания. Гущерите почти без изключение презираха
бозайниците, а бозайниците се страхуваха от гущерите.
Създанието бе гологлаво, увито в дълго до колената пончо, което изглеждаше
като направено от собствената му кожа. Носеше малък щит, покрит със същия
материал, а почти човешките му ръце стискаха голяма тояга с шипове.
Нитен оцени създанието с око на воин.
Спартът бе лекоброниран; главата му бе уязвима. Беше въоръжен само с тояга,
която не бе толкова дълга като меча на Нитен, така че безсмъртният щеше да има
предимството да атакува, без да се приближава твърде много. Почувства се леко
разочарован; беше очаквал нещо по-впечатляващо. Може би Кетцалкоатъл
смяташе, че видът на Спартите ще ужаси хората и ще ги направи покорни. Но пък
опитът на Нитен говореше, че Древните често са зле информирани за расата, която
искат да управляват, и за света, който искат да контролират.
Той загледа как създанието се приближава до синята костенурка-оригами. Ако
беше интелигентно, изобщо нямаше да се доближи до костенурката; но все пак, ако
беше интелигентно, щеше да се оттегли в нощта и да изчака подкрепление.
Въртейки глава насам-натам, Спартът се прокрадна до синята костенурка. Ако бе
наистина глупав, предположи Нитен, вероятно щеше да падне на четири крака, за
да подуши предмета. Безсмъртният стисна по-здраво меча си, докато оценяваше
слабите места на противника: щеше да го атакува под мишниците, може би, или в
устата.
Спартът падна на четири крака и поднесе глава към оригамито.
Значи бе глупав.
С вихрещо се около него наметало от мъгла, Нитен се втурна от нощта, вдигнал
катаната си, а после я спусна със смъртоносно свистене.
И Спартът се раздвижи.
Щитът на гущера се вдигна светкавично и мечът на Нитен изстърга по него сред
рой от искри. Дебелата тояга на създанието се стовари в гърдите на безсмъртния и
Нитен моментално разбра, че някои от ребрата му са се пукнали. Силата на удара
го отхвърли назад, той отлетя с въртене и се изтърколи на земята в далечния край
на моста.
Спартът не обърна внимание на падналия безсмъртен. Взе синята костенурка и я
метна в устата си.
– Зелен чай – произнесе с дрезгав шепот. – Любимият ми.
Нитен се претърколи на крака, трепвайки от болката в гърдите. Вдиша дълбоко,
преценявайки раните си. Две ребра, може би три, бяха счупени, още толкова –
пукнати. Сниши се в отбранителна поза и тръгна към създанието.
– Обиждаш ме, безсмъртни – рече Спартът. – Гледаш ме, виждаш едно
същество с животински облик и предполагаш, че ще се хвана в грубия ти капан.
Нитен изведнъж осъзна, че в мрака има и други силуети. Спартите се бяха
промъкнали към него и сега стояха и го наблюдаваха. Тогава разбра, че е допуснал
фатална грешка: беше подценил врага.
Спартът се изправи на задните си крака и тръгна към Нитен, размахвайки тоягата
и щита си. Останалите същества ги обградиха в кръг.
– В този свят почитат ли те като велик воин?
– Аз съм Миямото Мусаши. В днешно време се наричам Нитен и съм неизвестен,
но хората още почитат човека, който бях някога.
– Сигурно се смяташ за смел воин, за да се изправиш сам срещу нас?
– Смятам, че е нужно да го сторя.
– Ще умреш – изграчи създанието.
– Всеки и всичко умира – каза Нитен, промъквайки се внимателно към Спарта. – А
когато аз си отида, ще има още много, които да се изправят срещу вас.
– Значи много ще загинат.
Нитен атакува, докато създанието говореше. Пренебрегвайки болката в гърдите
си, той замахна два пъти. Първото движение бе лъжливо и имаше за цел да го
накара да вдигне щита си; второто трябваше да му отсече главата.
Спартът блокира меча с тоягата си и при удара нечупливата катана на Нитен се
счупи. Три четвърти от острието отлетяха със звън в нощта. Кръглият щит на
Спарта замахна и улучи с ръба си лявата ръка на безсмъртния. Тя изтръпна,
загубвайки всякаква чувствителност от рамото до върховете на пръстите, и късият
му меч издрънча на земята.
– Ние сме Спартите. Трийсет и двама на брой. Винаги трийсет и двама. И сме се
сражавали с далеч по-добри от теб, безсмъртни. Ние сме безкрайно по-бързи от
всеки човек. Гледам те и все едно гледам движението на охлюв. Мога да видя
напрягането на мускулите ти дълго преди да се задействат. Мислиш се за
безшумен, но всеки твой дъх е мощен рев и тъпчеш наоколо като слон в тревата.
Ръката на Нитен се раздвижи и назъбеният връх на счупената катана улучи
крокодила право в гърдите. С ококорени очи и зейнал от изненада, той залитна
назад в мъглата.
– Говориш прекалено много – прошепна Нитен.
Глава 35
Вирджиния Деър се отдалечи от Дий, навлизайки по-навътре в тъмната уличка,
