Лаундс изпитваше непоносими болки. Тялото му бе напълно парализирано, но умът бясно препускаше. Трябва всичко да запомни! Превръзката върху очите му бе леко смъкната и той успя да зърне пръстите на Долархайд, проверяващи втвърдения от кръв парцал в устата му.
Долархайд навлече бяла престилка, хвърли единия от термосите в скута на Лаундс и избута навън инвалидния стол. Натисна спирачката, която блокираше предните колела, сетне се извъртя да прибере обратно в колата подвижната рампа. Лаундс успя да зърне част от бронята на автомобила, извъртя глава с цената на огромни усилия и пред очите му изплува… Да, да, регистрационният номер! Всичко стана за част от секундата, но се запечата завинаги в съзнанието му.
После инвалидният стол се раздвижи. Тротоарна настилка. Завиха зад някакъв ъгъл. Под колелата шумолеше хартия.
Долархайд спря и бутна стола между няколко кофи за боклук и паркирания наблизо камион. После се пресегна и свали превръзката от главата на Лаундс. Той здраво стисна клепачи, но под носа му бе тикнато шишенце амоняк, а зад гърба му се разнесе тих глас:
— Чувате ли ме? Вече почти стигнахме. Ако ме чувате, мигнете.
Пръстите на Долархайд разтвориха клепачите му. Лаундс мълчаливо го гледаше.
— Малко поизлъгах — потупа термоса Долархайд. — Изобщо не съм слагал устните ви в лед. След това рязко дръпна одеялото и разви капачката на термоса.
В ноздрите на Лаундс нахлу острата миризма на бензин и тялото му се напрегна. Течността потече по залепените му за дървото ръце и бързо заля цялото му тяло. Беше студена. Изпаренията го задавиха, инвалидният стол се насочи към средата на улицата.
— Добре ли е да бъдеш кученце на Греъм, Фредиии?
Огънят лумна, колелата на инвалидния стол заскърцаха и Лаундс се понесе по наклона към входа на „Сплетника“.
Нечовешкият писък изхвърли пламналия парцал от устата на Фреди и пазачът сепнато вдигна глава. Към него, полюшвайки се от неравностите на паважа, се носеше огнено кълбо. Подире му като криле на странна птица се носеха пламъци, искри и шлейф от гъст черен дим, които се отразяваха в тъмните витрини на магазините.
Кълбото се люшна, блъсна се в паркираната до тротоара кола и се преобърна пред входа на сградата. Едно от колелата на стола продължаваше да се върти, между спиците му играеха весели пламъчета. Над овъгленото тяло отчаяно се гърчеха обхванати от огъня човешки ръце.
Уплашен, че това чудо може всеки момент да избухне, пазачът изтича обратно в преддверието. За всеки случай се отдръпна по далеч от стъклата. Приближи се до стената и натисна бутона за противопожарна тревога. Какво друго би могъл да стори? После грабна един пожарогасител от стената и погледна навън. Кълбото още не беше избухнало.
Пазачът внимателно пристъпи напред. Стелещият се ниско над паважа мазен дим започна да се разпръсква и човекът най-сетне се реши да покрие овъгленото тяло на Фреди Лаундс с дебел пласт пяна.
Според плана Греъм трябваше да излезе от апартамента-капан във Вашингтон точно в шест без четвърт сутринта, малко преди съживяването на уличното движение.
Крофорд му позвъни тъкмо когато започна да се бръсне.
— Добро утро.
— Не е много добро — каза Крофорд. — Зъбльото е спипал Фреди в Чикаго.
— О, не! Дявол да го вземе!
— Още е жив и пита за теб. Няма да издържи дълго.
— Тръгвам!
— Ще те чакам на летището, полет 245 на „Юнайтед Еърлайнс“. Излитаме след четирийсет минути. Ще имаш време за капана, ако, разбира се, още е необходимо.
На чикагското летище „0’Хеър“ ги посрещна специалният агент Честър от местното бюро на ФБР. От небето се лееше истински потоп. Чикаго е град, отдавна обръгнал с воя на сирените, колите пред тях неохотно им правеха път. Честър изскочи на платното за специални превозни средства в средата на булеварда и натисна до дъно педала на газта. Дъждовната стена отпред отразяваше червеникавите отблясъци на въртящата се полицейска лампа.
— Според полицията е бил нападнат в гаража на сградата, където живее — надвика воя на сирената Честър. — Информацията ми е от втора ръка, тъй като в момента ние от ФБР-то никак не сме популярни.
— Какво е измъкнал от него? — попита Крофорд.
— Всичко — за капана и прочие.
— Лаундс успял ли е да го разгледа?
— Не съм чувал за описание. В шест и двайсет сутринта полицейското управление пусна спешно нареждане за издирване на някакъв регистрационен номер.
— Говори ли е доктор Блум?
— Само с жена му. Тази сутрин докторът е бил опериран от жлъчка.
— Прекрасно! — промърмори Крофорд.
Честър спря под навеса пред входа на болницата. От него капеше дъждовна вода. Угаси мотора и се извърна назад.
— Джак, Уил… искам да ви кажа две думи, преди да се качите горе. Разбрах, че Зъбльото е направил Фреди на кайма. Трябва да сте подготвени за гледката.
Греъм мълчаливо кимна. През целия полет се бе опитвал да изхвърли от главата си подличката надежда, че Лаундс ще умре, преди да се наложи да го види.
