Тогава вдигна двете рейкови платна, опъна ги добре и застана до кормилото в очакване скоро да се наложи да пристъпи към действие. Резултатът не го разочарова. Не мина много време и леките платна на лодката заплющяха, а после, когато насочи носа в нужното направление, малкият плавателен съд се заплъзга бавно по незнайния си воден път.
Вятърът, наситен с нощната влага, скоро изду силно платната. Уайлдър използва това обстоятелство, за да накара жените да се оттеглят на почивка под малкия брезентов навес, който бе съобразил да стъкми на дюшеци, които бе свалил от кораба. Забелязвайки, че закрилникът им желае да остане сам, мисис Уилис и възпитаницата й се подчиниха и макар че не заспаха, никой не можеше да каже, че на самотния баркас има и някой друг освен нашия авантюрист.
Мина полунощ, без да настъпи някаква съществена промяна в положението на тези самотни пътешественици. Вятърът се бе засилил; според изчисленията на Уайлдър бяха изминали вече няколко левги по океана право към източния край на оня дълъг и тесен остров, който дели водите, миещи бреговете на Кънетикът, от откритото море. Минутите летяха бързо, защото времето беше благоприятно и мислите на младия моряк бяха погълнати в спомени за краткия му, но изпълнен с приключения живот. Той се наклони напред да долови лекото дихание на спящите. После се отпусна пак на мястото си и устните му се задвижиха — даваше вътрешен израз на причудливите полети на фантазията си. Но нито за момент, дори когато беше най-увлечен в мечти и мисли, не забравяше неизменните и почти инстинктивни задължения на своя ранг. Бърз поглед към небето, кос — към компаса, от време на време по-продължително вглеждане в бледия лик на тъжната луна — това бяха обикновено посоките, към които се устремяваха опитните му очи. Месечината все още се намираше в зенита и Уайлдър забеляза с безпокойство, че въздухът около нея беше напълно прозрачен. А предпочиташе зловещите бледи кръгове, които толкова често я заобикалят и се смятат за предвестници на буря, вместо тоя остър и сух въздух, през който лъчите й падаха така свободно върху водната повърхност. Влагата, донесена от вятъра, също бе изчезнала и вместо нея чувствителните сетива на моряка долавяха често ободрителния, но в този момент нежелан дъх на сушата. Всички тия признаци показваха, че скоро ще надделее вятърът откъм континента, и то (както се опасяваше, съдейки от някои вълнести, продълговати, тесни облаци, които се трупаха на западния хоризонт) със сила, обичайна за това бурно време на годината.
Ако в съзнанието на Уайлдър съществуваха някакви съмнения в точността на прогнозите му, те щяха окончателно да се разпръснат в началото на утрото. Тогава променливият вятър започна пак да замира и дори преди да се почувствува последният му полъх върху пърхащите платна, от запад задухаха насрещни ветрове. Нашият моряк веднага разбра, че едва сега ще започне истинската борба, и се залови да се приготви за нея. Квадратните дочени платна, толкова дълго обвявани от мекия южен вятър, чрез двойни рифове бяха намалени до една трета от първоначалната си площ, а някои от останалите по-обемисти предмети, които едва ли щяха да послужат за нещо на хора в тяхното положение, без никакво колебание бяха изхвърлени в морето. Тази мярка се оказа напълно оправдана. Скоро над морето се понесоха тежките въздишки на северозападния вятър, който довя със себе си острия студ на суровите области на Канада.
— Аха, добре те познавам аз — промърмори Уайлдър, когато първият порив на този нежелан вятър връхлетя върху платната и принуди малката лодка да се преклони пред силата му, — добре те познавам с твоя силен мирис на вода и на земя! По-добре да беше се надухал над езерата, а не да идваш тук да блъскаш уморените моряци назад, та да удължаваш и без това дългия им път с лютите си студове и неотстъпно упорство!
— Говорите ли нещо? — обади се Гъртруд, която се подаде изпод навеса, но после, когато усети острия въздух отвън, потрепера и се отдръпна да се скрие отново под него.
— Спете, лейди, спете — отговори той, защото не искаше в такъв момент да бъде смущаван дори от нейния нежен глас.
— Нова опасност ли има? — попита тя, отдръпвайки се внимателно от дюшека, за да не нарушава съня на своята гувернантка. — Не се страхувайте да ми кажете дори най-лошото, аз съм дъщеря на военен!
Той посочи толкова очевидните за него признаци, но не продума нищо.
— Усещам, че вятърът е по-студен отпреди, ала не виждам никаква друга промяна.
— А знаете ли накъде се движи лодката?
— Към сушата, предполагам. Вие сам ни уверихте в това и вярвам, че не бихте ни заблудили умишлено.
— Вие много ме ласкаете; за отплата сега ще ви кажа, че се лъжете! Зная, че във вашите очи всички посоки в тази пустош изглеждат еднакви, но аз не мога да се излъжа тъй лесно.
— Значи не пътуваме към нашите домове?
— Нещо повече: ако продължаваме да се движим в тази посока, ще трябва да прекосим целия Атлантически океан, преди да видим отново земя.
