Гъртруд не отговори, а се върна натъжена при гувернантката си. В това време Уайлдър, останал сам, се залови да следи компаса и посоката на вятъра. Съобразявайки, че може да се приближи повече до американския континент, ако промени положението на лодката, той направи завой фордевинд и обърна носа към югозапад дотолкова, доколкото позволяваше вятърът.
Но тази незначителна промяна не вдъхваше голяма надежда. От минута на минута вятърът все повече и повече се засилваше, докато най-после напорът му го принуди да прибере задното платно. Дремещият океан скоро се събуди и когато баркасът вече се бе нагодил към силата на вятъра с прибрано предно платно, той започна ту да се вдига върху растящите вълни, ту да пропада в браздите помежду им, които за миг оставаха спокойни. Плясъкът на водата и воят на вятъра, който сега бе започнал да вилнее яростно над водната пустиня, накараха жените да се сгушат по-близо до своя покровител. На бързите им, тревожни въпроси той даваше добре обмислени но кратки отговори, сякаш чувствуваше, че моментът е по-подходящ за дела, отколкото за думи.
Така се изнизаха бавните минути на нощта, изпълнени с тревога, която с всеки изминат момент ставаше все по-тягостна и с всяко ново засилване на вятъра — все по-напрегната. Настъпи денят, който разкри още по-ярко нерадостната перспектива. Вълните изглеждаха зелени и свирепи, тук-там по върховете им започваха да се образуват големи пенести гребени — сигурен признак, че предстои борба между стихиите. После над нащърбената линия на източния хоризонт изгря слънцето, което се заизкачва бавно към синия небосвод горе — ведър, студен, ясноразличим и безоблачен.
Уайлдър следеше всички тези промени с внимание, което показваше колко критично е положението. Той като че ли се вглеждаше повече в признаците на небето, отколкото в мятащите се, налитащи вълни, които се разбиваха в борда на малкото му корабче с такава сила, че често сякаш го заплашваха с пълно унищожение. Що се отнася до последното, той като опитен моряк знаеше кога точно ще настъпи съдбоносният момент, докато на по-неопитните му спътнички се струваше, че опасността вече е дошла. За него това беше като гръмотевица, сравнена със светкавицата в ума на философа; или, по-точно казано, знаеше, че ако ги връхлети някакво бедствие от стихията, върху която плаваха, способността й да напакости щеше да бъде приведена в действие преди всичко от силата на стихията-посестрима.
— Какво е положението ни сега според вас? — попита мисис Уилис, впила поглед в лицето му, сякаш се мъчеше да прочете отговора в изражението, а не в думите.
— Докато вятърът продължава да духа така, все още има надежда да се задържим на пътя на корабите, движещи се между големите северни пристанища; но ако се засили и се превърне в буря, а морето се разбушува, съмнявам се дали тази лодка ще може да устои срещу вятъра.
— Значи имаме един-единствен изход: да се помъчим да изпреварим бурята.
— Тогава трябва да се движим по вятъра.
— Каква ще бъде посоката ни в такъв случай? — запита Гъртруд, която от вълнението на океана и пустата гледка навред около тях бе объркала напълно всичките си представи за места и разстояния.
— В такъв случай — отговори авантюристът и в погледа му, впит в нея, бяха така странно примесени съчувствие и безкрайна загриженост, че в кротките й очи се прокрадна смущение — в такъв случай ще трябва да се отдалечим от сушата, до която е толкова важно да се доберем.
— Какво това? — извика Касандра, въртейки насам-натам големите си черни очи с любопитство, което никаква тревога или чувство за опасност не можеше да угаси. — Май много голям риба във вода?
— Това е лодка? — провикна се Уайлдър, скачайки на една от седалките за гребците, за да види по-добре тъмния предмет, плъзгащ се по блестящия гребен на една вълна на стотина фута от мястото, където самият баркас се бореше с талазите. — Хей, вие! Ей, лодката! Ехо, вие там! Ей, вие от лодката!
Край тях фучеше вятърът, ала никакъв човешки глас не се отзова на повикването. В това време бяха попаднали в една дълбока бразда между две вълни и пред погледите им се изпречиха заобикалящите ги водни стени.
— Милостиво провидение! — възкликна гувернантката. — Може ли да има други нещастници като нас?
