— А сега, мила госпожо — каза Гъртруд, отскубвайки се от прегръдките на гувернантката си, — да се доверим на умението на мистър Уайлдър; той предвиди и предсказа тази опасност, значи може да предрече и нашето спасение.
— Предвидил и предсказал ли! — повтори гувернантката с тон, който показваше, че вярата й в професионалната далновидност на непознатия не е толкова безгранична, колкото вярата на по-младата й и по-пламенна спътница. — Нито един простосмъртен не би могъл да предвиди това ужасно нещастие, а и ако го бе предвидил, щеше да се постарае да избегне опасността! Мистър Уайлдър, няма да ви досаждам с молби за обяснения, които сега биха били излишни, но смятам, че не ще откажете да споделите с нас основанията си за надежда.
Уайлдър побърза да задоволи любопитството й, съзнавайки, че то е напълно естествено, но същевременно и мъчително. В желанието си да използват затишието бунтовниците бяха оставили по-голямата и по-надеждната от двете лодки на разбития кораб, тъй като добре знаеха, че ще бъдат необходими много часове на тежък труд, за да я спуснат в океана от мястото й между останките от двете главни мачти. Тази операция, която с обикновените подемни устройства на кораба можеше да се извърши за няколко минути, сега изискваше дружните усилия на всички. А и трябваше да действуват така внимателно и предпазливо, че щяха да загубят твърде много минути, които основателно смятаха за извънредно ценни при това капризно и променливо време през този сезон. В този малък Ноев ковчег Уайлдър възнамеряваше да пренесе такива необходими неща, които би могъл да събере набързо от изоставения кораб, а после да се качи на него със спътничките си и да чака критичния момент, когато разбитият кораб ще потъне под тях.
— И вие наричате това надежда? — възкликна мисис Уилис, когато завърши това кратко обяснение и бузите й пребледняха от разочарование. — Чувала съм, че водовъртежът, който се образува от потъващ кораб, повлича всички по-малки предмети, плаващи наблизо!
— Да, случва се понякога. За нищо на света не бих ви заблуждавал. Трябва да ви кажа, че според мен възможността да се спасим е равна на вероятността да потънем заедно с кораба.
— Това е ужасно! — промърмори гувернантката. — Но нека бъде божията воля! А не може ли сръчността да замести силата и лодката да бъде спусната от палубата преди настъпването на съдбоносния миг?
Уайлдър поклати отрицателно глава.
— Ние не сме толкова слаби, колкото ни мислите — обади се Гъртруд. — Напътвайте нашите усилия и ще видим тогава какво може да се направи. Тук е Касандра — добави тя, обръщайки се към вече представената на читателя чернокожа девойка, която стоеше зад младата си и пламенна господарка, преметнала през ръка пелерината и шаловете й така, като че се готвеше да я придружи на утринна разходка. — Тук е Касандра, която сама притежава почти силата на мъж.
— Дори и да беше силна колкото двайсетима, лодката пак не би могла да се спусне без помощта на механизми. Но ние губим време в приказки; ще сляза долу да видя колко време още ни остава, а после ще започнем приготовленията, при които дори вие, прекрасно създание, колкото и нежна и крехка да изглеждате, бихте могли да помогнете.
След това посочи някои по-дребни предмети, които можеха да им потрябват за насъщни нужди, ако имаха щастието да се измъкнат от разбития кораб, и се разпореди да бъдат сложени незабавно в лодката. Докато трите жени се занимаваха усърдно с това, Уайлдър слезе в трюма на кораба да провери докъде се е покачила водата и да пресметне колко време е нужно на потъващия кораб, за да изчезне напълно. Фактическото положение се оказа много по-тревожно, отколкото бе предполагал.
Останал без мачти, корабът се бе мятал така яростно, че много от шевовете му се бяха отворили и сега водата нахлуваше с такава страшна бързина, че надстройките му започнаха да потъват под повърхността на океана. Като се огледа наоколо, младият моряк разбра критичното положение и с горчивина в сърцето започна да проклина невежеството и суеверието, което бе накарало екипажа да го напусне. Защото всъщност нямаше такава злина, която с труд и умение да не можеше да се поправи; но лишен от помощ, той разбираше колко безсмислено е дори да се опитва да забави вече неминуемата катастрофа. Връщайки се със свито сърце на палубата, веднага се залови с необходимите приготовления, в които се криеше единственият шанс за спасение.
